— Хайде, размърдай се! — извика Грифитс. — Котвата е вдигната.
Дулото на пушката, на разстояние четири фута, бе насочено право към него, когато Грийф реши да действува. При първите колебливи пориви на вятъра Грифитс помръдна, за да запази равновесие и пушката трепна. Грийф се възползва от това трепване, посегна, сякаш да подпише документа, и в същия миг като котка извърши редица бързи и сложни движения. Той се приведе надолу и се хвърли напред с тяло, а лявата му ръка светкавично се измъкна изпод прикритието на масичката и при единственото рязко дръпване на самозапъващия се спусък разчете времето толкова добре, че изстреля куршума, щом дулото се вдигна напред. Никак не се забави и Грифитс. Дулото на неговото оръжие се наклони, за да пресрещне навеждащото се тяло и той гръмна наслуки — пушката и револверът изтрещяха едновременно.
Грийф усети остра, пареща болка, когато куршумът ожули кожата на рамото му, и разбра, че неговият изстрел не е улучил. Стремителният му скок напред го доведе до Грифитс, преди той да може да стреля повторно, и като го хвана ниско през тялото, здраво приклещи двете му ръце, които още държаха пушката. После силно заби дулото на револвера, който още бе в лявата му ръка, в корема на другия. Под напора на гнева си и парещата болка от ожулената кожа, пръстът му вече вдигаше ударника, когато вълната на гняв отмина и той се опомни. От кануто долу до трапа се чуваха възмутените викове на неговите гребци.
Всичко ставаше за секунди. В действията му като че нямаше прекъсване, когато стисна Грифитс в ръцете си и стремително го понесе нагоре по стръмните стъпала. Отвън го посрещна ослепителният блясък на слънцето. На кормилото стоеше ухилен чернокож моряк, а „УилиУо“, наклонен на една страна от вятъра, пореше вълните. Зад кърмата се виждаше бързо изоставащото кану. Грийф обърна глава. Откъм средата на палубата, с револвер в ръка, към него се бе втурнал помощникът. С два скока, като продължаваше да държи безпомощния Грифитс, Грийф се озова до релинга и се хвърли във водата.
Двамата мъже потънаха, вкопчени един в друг но Грийф се изскубна, рязко се отблъсна с колене от гърдите на другия и го натисна надолу. Стъпил с двата си крака върху раменете на Грифитс, той го потопи още по-дълбоко и в същото време се оттласна на повърхността. Едва бе показал главата си на слънчевата светлина, когато на по-малко от фут от лицето му и в бърза последователност два плясъка във водата му известиха, че Якобсен знае как се държи револвер. Възможност за трети изстрел нямаше, защото Грийф напълни дробовете си с въздух и потъна. Той заплува под водата и се показа отгоре чак когато видя над главата си кануто и вдигащите пяна гребла. Докато се покатери през борда, „УилиУо“ пое срещу вятъра, за да смени галса. — Живо, живо! — извика Грийф на гребците. — давайте момчета стига тоя бряг бързо време!
Без ни най-малко да се срамува, той обърна гръб на битката и побягна да се скрие. „УилиУо“ бе принуден да забави ход, за да прибере капитана си, и това даде възможност на Грийф да вземе преднина. Въртяха се всички гребла, кануто се носеше с голяма скорост, когато се блъсна в брега, и те наскачаха от него и затичаха през пясъка към дърветата. Но преди да се доберат до прикритието, на три пъти куршуми вдигнаха пясъка пред тях. После Навлязоха сред спасителната зеленина на джунглата.
Грийф наблюдаваше как „УилиУо“ се насочва остро срещу вятъра, излиза от прохода и поема на север с отпуснати платна, защото вятърът сега духаше откъм борда. Когато кечът се скриваше зад носа, той видя да се вдига марселът. Един от гумийците, чернокож, почти петдесетгодишен, грозно обезобразен и белязан от кожни болести и стари рани, вдигна поглед към него и се ухили. — Аз мисли — рече той, — тоз приятел капитан: твърде много сърдит тебе.
Грийф се засмя и следван от гребците, се запъти обратно през пясъка към кануто.
III
Колко милиона имаше Дейвид Грийф не знаеше нито един човек на Соломоновите острови, защото той притежаваше земи и предприятия из целия огромен Южен Пасифик. От Самоа до Нова Гвинея и чак на север от екватора бяха разпръснати плантациите му. Той владееше концесии за лов на бисери на островите Паумоту. Макар и името му да не се споменаваше открито, в действителност той беше Немската компания, която търгуваше на френските