Коридорът свърши и тя се озова на върха на парадно стълбище, което се спускаше към балната зала. Редица от стражи и прислужници опасваха стълбището — лицата им непроницаеми като онези в коридора. От високия таван висяха стотици червени книжни фенери, всеки от които блестеше с наситена, златна светлина. Отсрещната стена беше цялата във високи от пода до тавана прозорци, които гледаха към градините. Дъждът биеше по стъклото по-силно от оркестъра.
Мястото за танцуване беше в центъра, обградено с кръгли маси наоколо. Всяка маса беше украсена с ваза с пищни орхидеи и скулптури от нефрит. Върху стените на салона бяха залепени разгънати копринени паравани, изрисувани ръчно с жерави, костенурки, бамбук — древни символи на дълголетие, които предаваха едно ясно послание: Да живее императорът!
От удобната си позиция Синдер виждаше цялата зала, цъфнала с трепкащата коприна и кринолин, кристалите и щраусовите пера. Тя потърси Каи.
Не беше трудно да го открие — той танцуваше. Множеството се разтваряше за него и дамата му — най-красивата, най-грациозната, най-божествената жена в залата. Лунната кралица. Синдер не можа да потисне смутеното си възклицание, когато я видя.
Коремът й се обърна, а краткотрайното възхищение се смени от отвращение. Кралицата имаше спокойна усмивка, но чертите на Каи бяха студени като камък, докато двамата танцуваха по мраморния под.
Синдер се оттегли назад от стълбището, преди кралицата да я забележи. Тя огледа множеството. Беше уверена, че Каи все още не е оповестил новината, иначе атмосферата в залата нямаше да е толкова жизнерадостна. Каи беше добре. Каи беше в безопасност. Само трябваше да намери начин да поговори с него някъде насаме и да му каже за плановете на кралицата. Да му каже, че кралицата знае, че е издирвал племенницата й. Тогава той трябваше да реши дали да отхвърли условията й, докато…
Е, Синдер знаеше, че кралица Левана няма вечно да чака и това ще я подтикне да изпълни отдавнашната си закана, и да започне война.
Но може би, може би принцеса Селена ще бъде открита преди това да се случи.
Като въздъхна бавно, Синдер пристъпи от масивния вход и, препъвайки се в малкото ходило, се притаи зад най-близката колона. Стиснала зъби, тя се огледа наоколо, но стражите стояха все така безразлични като циментова стена.
Синдер се залепи за колоната, като опита да приглади косата си назад, за да може поне да се престори, че не се набива на очи.
Музиката спря и гостите започнаха да аплодират.
Тя се осмели да надникне надолу и видя, че Каи и Левана се разделят — той с рязък поклон, тя с грацията на гейша. Оркестърът засвири отново и цялата зала затанцува.
Синдер проследи лъскавите черни къдрици на кралицата, които се отправиха към стълбището в другия край на салона. Гостите с готовност й правеха път. Тя отново потърси с очи Каи и го откри да върви в обратната посока — към нея.
Затаи дъх и се подаде малко от защитната колона. Сега беше шансът й. Само да погледне нагоре и да я види. Само да дойде при нея. Тя ще му каже всичко, после ще се промъкне навън в нощта и никой няма да узнае, че изобщо е била там.
Тя стисна в юмруци сребърната рокля, докато очите й пробиваха дупки в главата на императора и му заповядваха да вдигне поглед. Вдигни очи! Вдигни очи!
Каи замръзна. На лицето му се изписа леко объркване. Синдер помисли, че е успяла — дали беше използвала дарбата си на лунитянка?
Но тогава до Каи тя видя едно златно петно и един бухнал ръкав обърса ръката му. Дъхът й спря.
Беше Пърл. Тя докосна леко Каи с пръсти по лакътя. Цялата грееше в ослепителни усмивки, а миглите й пърхаха, когато направи реверанс.
Със свит стомах, Синдер потъна обратно до колоната.
Пърл подхвана разговор, а Синдер следеше лицето на Каи, докато пулсът бумтеше в ушите й. Най-напред той се усмихна отегчено, но после последва объркване. Изненада. Несигурно смръщване. Синдер се опита да отгатне думите на Пърл: „Да, аз съм момичето от фестивала тази сутрин. Не, Синдер няма да дойде. Не бихме показали неуважение към това паметно събитие, като позволим на доведената ми сестра — киборг да присъства. О? Вие не знаехте, че тя е киборг?“
Синдер потрепери. Очите й не се отлепяха от двамата. Пърл всичко ще му каже и на нея не й оставаше друго, освен да гледа и да чака ужасния миг, в който Каи ще разбере, че е ухажвал киборг. Нямаше повече да иска да я види, нямаше да поиска да чуе извиненията й. Ще трябва да се препъва след него, опозорена, за да обясни защо е тук.