До него лицето на Пърл гореше под светлината на полилеите. Синдер погледна сестра си, Адри, видя безмълвното им унижение и си напомни да диша.
За нея всичко вече беше свършило.
Пърл сигурно беше казала на Каи, че е киборг.
Скоро и кралица Левана ще я види и ще разбере, че е лунитянка. Ще я отведат, може би ще я убият. Не можеше вече нищо да направи.
Но бе поела риска. Беше взела решението да дойде.
Няма да си пропилее шанса.
Тя изправи рамене. Повдигна брадичка.
Прибра широките копринени поли, спря поглед върху Каи и тръгна бавно надолу по стълбите.
Очите му се смекчиха, сякаш беше развеселен такъв дрипав изглед човек може да очаква само от прочут механик.
Тих шепот развълнува множеството, когато токчето на Синдер удари мраморния под с премерена точност, и морето от рокли започна да се премества встрани. Жените шепнеха зад ръцете си. Мъжете проточваха вратове, за да дочуят приглушените приказки.
Дори слугите, вдигнали нависоко подносите с деликатеси в ръце, бяха спрели, за да я видят. Облаци от аромат на чесън и джинджифил се виеха около тях и стомахът на Синдер се сгърчи. Изведнъж разбра колко е изгладняла. От всичките приготовления за бягството не й остана много време да се нахрани. И заедно с тревогата сега й прилоша. Тя не обърна внимание на това, опита се да бъде силна, но с всяка крачка неспокойствието в изопнатите и мускули растеше. Пулсът барабанеше в главата й.
Всяко око я оглеждаше, присмиваше й се. Всяка глава се извръщаше и шепнеше — слуховете вече бяха тръгнали. Ушите на Синдер пищяха, улавяха откъслечни разговори — Личен гост ли? Но коя е тя? И какво е това по роклята й? — но след това Синдер нагласи звуковия си интерфейс и така заглуши думите.
За първи път в живота си беше доволна, че не може да се изчервява.
Устните на Каи се свиха и макар че все така имаше озадачен вид, не изглеждаше нито ядосан, нито отвратен. Синдер преглътна. Когато се приближи, ръцете й взеха да горят да обвият тялото й, да покрият окаляната смачкана рокля с петна от дъжд, но тя не им позволи. Би било напразно, а и Каи пет пари не даваше за роклята й.
Вероятно той просто се мъчеше да определи каква част от нея беше от метал и силикон.
И въпреки че очите й смъдяха и паниката задръстваше полезрението й с предупреждения и предпазни мерки, тя държеше главата си високо вдигната.
Не беше нейна вината, че той я беше харесал.
Не беше нейна вината, че е киборг.
Няма да се извинява.
Тя съсредоточи вниманието си върху ходенето — една глуха крачка след друга, докато навалицата се разтваряше пред нея, а после се затваряше по дирите й.
И тъкмо да стигне до императора, една фигура се изтласка от навалицата право на пътя й. Синдер се вкамени, спряна от убийствения поглед на мащехата си.
Слисана, тя примигна, докато реалността се препъна в застиналия миг тишина. Беше забравила, че Адри и Пърл също са там.
Зачервени на петна бузи се показваха под прозрачния бял грим на Адри, а гърдите й се повдигаха под скромното деколте на кимоното. Обърканият сподавен смях стихна и изтласка въпросите назад към онези, които не виждаха какво става, но можеха несъмнено да усетят растящото напрежение в залата.
Ръката на Адри се стрелна напред и стисна в юмрук полите на Синдер. Тя разтърси плата.
— Откъде взе това? — изсъска тя с нисък глас, сякаш се боеше да не направи по-голяма сцена и от Синдер.
Синдер отстъпи назад със стиснати устни и издърпа роклята от мащехата си.
— Ико запази роклята. Пеони не би имала нищо против.
Пърл ахна зад майка си и с две ръце запуши уста. Синдер я погледна и видя, че Пърл с ужас гледа в краката й.
Синдер потрепери. Представи си как всички виждаха металния й крак. Накрая Пърл посочи натам и изпищя:
— Ботите ми! Това са моите боти! На краката й!
Адри присви очи.
— Ти, малка крадло! Как смееш да идваш тук и да правиш семейството ни за смях! — пръстите й щръкнаха над рамото на Синдер в посока към парадното стълбище. — Заповядвам ти веднага да си тръгнеш, преди още повече да ме изложиш.
— Няма — отвърна Синдер със стиснати юмруци. — Аз имам право да съм тук, колкото и вие.
— Какво? Ти?! — Адри започна да повишава глас. — Но ти не си нищо повече от… — тя замлъкна и дори сега показа неохота да издаде срамната тайна за доведената си дъщеря. Тя вдигна ръка над рамото си с равна длан.