Тълпата ахна, Синдер се сепна, но удар не последва.
До мащехата й стоеше Каи, здраво увил с ръката си китката на Адри. Тя се обърна към него с лице, кипнало от гняв, но изражението й бързо се стопи.
Отдръпна се назад и заекна:
— Ваше Величество!
— Достатъчно — рече той с вежлив, но строг глас и я пусна. Адри направи жалък реверанс и закланя с глава.
— Толкова съжалявам, Ваше Величество. Емоциите ми, темперамента ми, това момиче… Толкова съжалявам, че прекъсна… тя е под моя опека, не би било редно да е тук…
— Разбира се, че е редно. — В думите му имаше безгрижност, като че ли вярваше, че присъствието му стигаше да разсее враждебността на Адри.
Той насочи поглед към Синдер.
— Тя е мой личен гост.
Той се озърна, погледът му мина над главите на слисаната публика, към сцената, където симфоничният оркестър бе замлъкнал.
— Тази вечер ще празнуваме и ще се забавляваме — каза той високо. — Моля, нека танците продължат.
Оркестърът започна, отначало неуверено, докато музиката отново изпълни балната зала. Синдер не помнеше кога бяха спрели, но слухът й все така беше притъпен за растящия край нея шум.
Каи пак гледаше нея. Тя преглътна и усети, че трепери от гняв, от ужас, от чувството, че е уловена в кафявите му очи. Умът й беше празен и не беше сигурна кое искаше повече — да му благодари или да се извърне и да продължи да крещи на мащехата си, но той не я остави да направи нито едно от двете.
Каи се пресегна, улови я за ръката и преди тя да се усети какво става, той я беше взел в ръцете си, отскубвайки я от мащехата и доведената й сестра.
Те танцуваха.
Сърцето й се блъскаше. Тя откъсна очи от Каи и погледна над рамото му.
Само те двамата танцуваха.
Той също беше забелязал, защото ръката му полетя за миг от кръста й и подкани с жест зяпналата тълпа народ. Тонът му беше хем насърчителен, хем властен:
— Моля, вие сте мои гости. Насладете се на музиката.
Тези, които стояха най-близо, размениха неловки погледи със своите партньори и скоро кръгът се изпълни със суматоха от поли и опашки на фракове. Синдер се осмели да надзърне към мястото, на което бяха оставили Адри и Пърл — и двете стояха насред движещата се маса от хора и гледаха как Каи ловко отвежда Синдер все по-надалеч и по-надалеч от тях.
Като се покашля, Каи промърмори:
— Изобщо не знаеш как да танцуваш, нали?
Синдер го погледна, а умът й все така се въртеше.
— Аз съм механик!
Той повдигна вежди подигравателно.
— Повярвай, това не ми убягна. Това грес ли е по ръкавиците, които ти подарих?
Ужасно засрамена, тя хвърли поглед към техните сплетени пръсти и към черните петна по белите копринени ръкавици. Преди да може да се извини, тя усети как той я отблъсна леко и я завъртя. Тя ахна, почувствала се за миг лека като пеперуда, но после стъпи на малкото киборгско стъпало, олюля се и падна обратно в прегръдките му.
Каи се усмихна, изправи я отново, но не се пошегува с това.
— Значи, това е мащеха ти.
— Законният настойник.
— Да, грешката е моя. Истинско съкровище е.
Синдер се изсмя и тялото й започна да се отпуска. Без сетивност в стъпалото беше като че танцува с желязно гюле, запоено на глезена й. Кракът започваше да я боли от тежестта му, но тя устоя на порива да закуцука. Представи си вечно грациозната Пърл в нейната бална рокля и обувки на токчета и накара тялото си да се подчини на образа в главата й.
То запомняше стъпките на танца и всяко следващо движение ставаше по-плавно от предишното, докато накрая се почувства сякаш знае какво прави. Разбира се, нежният натиск от ръката на Каи върху кръста й не й причиняваше болка.
— Съжалявам за случилото се — рече тя. — За нея и за доведената ми сестра. Няма да повярвате, но те смятат, че аз съм срам за тях! — Каза го като шега, но не можеше да не анализира отговора му, като се подготвяше за часа, в който щеше да попита дали това е истина.
Дали наистина е киборг.
Тогава усмивката му започна да се разпада и тя разбра, че часът е ударил твърде рано, и отчаяно й се прииска да върне думите си назад. Искаше й се да продължат вечно да се преструват, че тайната й е в безопасност. И той не знае нищо.
И все още иска тя да бъде негов личен гост.
— Защо не ми каза? — попита Каи с нисък глас, макар че шумът от смеха и потропващи токчета беше изпълнил въздуха край тях.