Синдер отвори уста, но думите заседнаха на гърлото й. Искаше да отрече твърденията на Пърл, да я нарече лъжкиня.
Но какво ще спечели от това? Нови лъжи. Ново предателство. Металните й пръсти, коравият, безмилостен затвор на ръката й, стегнаха рамото му. Той не трепна — просто чакаше.
Тя искаше да изпита облекчение сега, когато между тях нямаше повече тайни.
Но това също не беше съвсем вярно. Той все още не знаеше, че тя е лунитянка.
Тя отвори уста, без да знае какво ще каже, докато слабите й думи не стигнаха до нея.
— Не знаех как.
— Аз щях да разбера.
Той се приближи, почти незабележимо, и Синдер усети как лакътят й пропълзява нагоре по рамото му невъобразимо естествено. Той не се отдръпна. Не потрепери, нито се изопна.
Той знае и при все това не изпитва отвращение? И пак би я докосвал? Дори някак немислимо, той може би още я харесваше?
Помисли си, че ако можеше, би заплакала.
Пръстите й колебливо се навиха около косата на врата му и тя усети, че трепери, уверена, че всеки миг ще я отблъсне от себе си. Но той не го направи. Не се отдръпна. Не направи гримаса.
Той отвори устни едва и Синдер си каза, че може би не е единствената, която имаше проблеми с дишането.
— Просто — подхвана тя и прокара език по устните си, — не обичам да говоря за това. Не съм казала на никого, който… който…
— Който не я е познавал?
Думите на Синдер се изпариха. Нея?
Пръстите й се сковаха. Тя ги измъкна от косата му и положи дланта си върху рамото му.
Настойчивостта в погледа му се разтопи в съчувствие.
— Разбирам защо не си казала нищо. Но сега се чувствам такъв егоист. — Той раздвижи устни — челото му повдигнато виновно. — Знам, че трябваше да се досетя, след като ти ми каза, че е болна, но с коронацията и посещението на кралица Левана, и бала, просто… просто забравих. Знам, че това ме прави най-големият глупак на света и трябваше да разбера, че сестра ти е била… и защо не отговаряше на съобщенията ми. Сега вече всичко се изясни. — Той я притегли към себе си. Тя можеше да облегне глава на рамото му, но не го направи. Тялото й отново се беше сковало, а стъпките от танца бяха забравени. — Иска ми се да ми беше казала.
Погледът й прехвърли рамото му и се зарея в нищото.
— Да, знам — прошепна тя. — Трябваше да ти кажа.
Чувстваше се сякаш всички изкуствени части се притискаха една в друга и я мачкаха отвътре.
Каи не знаеше.
Но да бъде захвърлена обратно в затвора на потайността, веднъж изпитала приятното усещане, че той я приема, беше дори по-непоносимо от това да го мами.
— Каи — продума тя, като се отърси от тъгата, която я заплашваше да я връхлети. Отдръпна се назад, връщайки приемливото разстояние за непознати помежду им — или поне за механик, танцуващ с императора. За първи път Каи изпусна стъпка, докато очите му примигваха от изненада. Тя отпъди вината, която дращеше по гърлото й.
— Дойдох тук, за да ви кажа нещо. Важно е. — Тя се огледа да се увери, че никой не може да ги чуе. И макар че улови няколко завистливи и навъсени погледи, прицелени в нея, наблизо нямаше никой, който да ги подслуша сред музиката, а и лунната кралица също не се виждаше. — Чуйте ме. Не може да се ожените за Левана. Без значение какво иска, без значение с какво ви заплашва.
При споменаването на кралицата Каи почервеня.
— Не те разбирам.
— Тя не иска единствено Републиката. Тя и така ще започне война срещу Земята. За нея това да стане императрица на страната е просто подготовка на почвата.
Негов ред беше да огледа наоколо, като едновременно с това измени уплашеното изражение на лицето си с хладно безразличие, макар че отблизо Синдер виждаше тревогата в очите му.
— И това не е всичко. Тя знае за Нанси… за онова, което Нанси е открила. Тя знае, че сте опитвали да откриете принцеса Селена, откраднала е информацията, събрана от вас, и сега е по следите й. Нейните хора я издирват… ако вече не са я намерили.
Каи погледна обратно към нея с широко отворени очи.
— А вие знаете — продължи тя, без да му позволи да я прекъсне, — вие знаете, че кралицата няма да ви прости, задето сте опитали да намерите принцесата. — Тя преглътна. — Каи, щом се ожените за нея и тя получи, каквото иска… тя ще ви убие.
Цветът се отцеди от лицето му.