— Откъде си научила всичко това?
Тя пое дъх, изтощена от изливането на цялата информация, сякаш беше запазила достатъчно енергия да стигне само дотук.
— ДИР КОМ-а, който открих в Нанси. Там беше това момиче, програмистът… ах. Сложно е. — Тя се поколеба, като си мислеше, че щом й се удаде възможност, трябва да даде чипа на Каи. Той може да успее да измъкне повече информация от момичето. Но в бързината да тръгне за бала, беше тикнала чипа в отделението на крака си. Коремът й се обърна. Да го извади сега, означаваше да се разкрие пред Каи и пред всички наоколо.
Тя пое дъх и отпъди нарастващото отчаяние. Нима да спаси собствената си гордост, беше по-важно за нея?
— Може ли да отидем някъде? — попита тя. — Където няма хора? Всичко ще ви кажа.
Той хвърли поглед наоколо. В своя танц те бяха изминали цялата дължина на балната зала и сега стояха пред две масивни врати, които водеха към кралските градини. Отвъд стъпалата една плачеща върба беше наведена от поройния дъжд, а свенливото езеро почти преливаше. Тежкият ромон на дъжда идваше на вълни и давеше почти напълно шума от оркестъра.
— В градините? — попита той, но преди да успее да мръдне, една сянка падна отгоре им. Синдер вдигна очи и видя мрачното изражение на някакъв кралски чиновник, който гледаше Каи с толкова стиснати устни, че бяха почнали да побеляват. Той не я удостои с внимание.
— Ваше Величество — рече той с изопнато лице. — Време е.
Глава трийсет и пета
Синдер погледна нагоре към мъжа, а връзката в мрежовата база данни я информира, че това е Кон Торин, кралският съветник.
— Време ли? — попита тя, като се извърна отново към Каи. — За какво?
Каи се взря в нея — наполовина извиняващ се, наполовина уплашен. Коремът й се сви. Време да се реши съдбата на Източната Република.
— Не — изсъска тя. — Каи, не можете…
— Ваше Величество — рече Кон Торин, все така, без да благоволи да погледне Синдер в очите. — Дадох ви свобода, но е време да сложим край на това. Ставате за смях.
Каи сведе поглед, а сетне затвори очи. Потърка челото си.
— Дайте ми минутка. Трябва ми една минута да помисля.
— Нямаме нито минута. Повтаряли сме това толкова пъти…
— Разполагаме с нова информация — каза Каи с рязък тон. Лицето на Кон Торин потъмня и той хвърли подозрителен поглед върху Синдер. Тя изтръпна от неодобрителния сърдит поглед — за първи път това беше омраза, насочена към нея, не защото беше киборг, а защото беше нормално момиче, което не заслужаваше вниманието на императора.
За първи път тя не можеше да не се съгласи.
Дори разбирането да се бе изписало на лицето й, съветникът не му обърна никакво внимание.
— Ваше Величество. С цялото ми уважение, но вече не можете да си позволите лукса да бъдете тийнейджър, който чезне от любов. Вие имате дълг към хората си и трябва да го изпълните.
Каи отпусна ръка и срещна погледа на Кон Торин. Очите му бяха празни.
— Знам — рече той. — Ще направя, каквото е най-добро за тях.
Синдер събра в две ръце полите на роклята си — надеждата все още беше жива у нея. Той беше разбрал предупрежденията й. Той разбираше грешката, която ще направи, ако се съгласи да се ожени за Левана. Беше успяла.
Но тогава той се обърна към нея и надеждата се разби на парчета, когато тя видя безпомощността изрязана в дълбоките линии на челото му.
— Благодаря за предупреждението, Синдер. Поне няма да тръгна слепешката натам.
Тя поклати глава.
— Каи. Не бива!
— Нямам избор. Тя има армия, която може да ни унищожи. Лекарство, от което се нуждаем… трябва да рискувам.
Синдер се олюля назад, сякаш думите му нанесоха удара, от който той я беше предпазил по-рано. Той ще се ожени за кралица Левана.
Кралица Левана ще стане императрица.
— Съжалявам, Синдер.
Както и Синдер, той беше съкрушен, но докато нейното тяло натежа и се вцепени, Каи намери сили да се обърне с вдигната глава и да тръгне към платформата в далечния край на салона, откъдето щеше да обяви пред гостите решението си.
Тя ровеше усилено в ума си — трябваше да стори нещо, за да промени волята му. Но какво?
Той знаеше, че Левана ще започне война, независимо от всичко. Знаеше, че Левана вероятно ще опита да го убие след сватбата. Вероятно беше узнал за по-жестоките и зли деяния, извършени от нея, но това нищо не променяше. Той някак оставаше толкова наивен, та вярваше, че от съюза ще излезе повече добро, отколкото зло. Той нямаше да спре събитията.