Другият човек, който единствен имаше властта да спре брачния съюз, беше кралицата.
Сякаш юмрук сви сърцето на Синдер.
Преди да осъзнае какво върши, тя се спусна след Каи, Хвана го за ръката и го обърна към себе си.
Без да се подвоуми, Синдер обви ръце около врата му и го целуна.
Каи се вкамени. Тялото му беше вдървено до нейното като на андроид, но устните му бяха меки и топли. Синдер възнамеряваше да го целуне набързо, но се оказа, че се позабави. Топли тръпки преминаха по тялото й, изненадващи и страховити, но не неприятни, и нахлуха като електричество в жиците й. Този път те не я събориха. Този път не я заплашиха да я изгорят отвътре навън.
Отчаянието й се стопи и за кратък миг скритите мотиви изчезнаха. Тя го целуваше не по друга причина, а защото искаше. И искаше той да разбере това.
Осъзна колко силно желае Каи да отвърне на целувката й, едва когато стана ясно, че той няма да го направи.
Синдер се откъсна. Ръцете й останаха на раменете му, докато тя не спираше да трепери от първичната енергия у нея.
Каи беше зяпнал с отворена уста и макар че интуитивната реакция на Синдер беше да отстъпи и да се извини горещо, тя преглътна думите.
— Може би — каза тя, като изпитваше гласа си, преди да го повиши достатъчно, че всички да я чуят. — Може би кралицата няма да приеме предложението ви, щом узнае, че сте влюбен в мен?
Веждите на Каи се повдигнаха още по-нависоко.
— Как…?
До него съветника му пое шумно въздух, а през тълпата — преминаха вълни от възклицания и шумолене. Синдер си помисли, че музиката отново е спряла — музикантите бяха станали и се опитваха да видят какво се случваше.
Ненадейно сред неловката тишина се разля жизнерадостен кикот.
Звукът, макар изпълнен с очарованието на детски смях, прати хлад по гърба на Синдер.
Тя свали ръце от врата на Каи и бавно се обърна. Гостите също проследиха звука, извръщайки се дружно като кукли на конци.
И там беше кралица Левана.
Тя стоеше облегната на една от колоните към градината и държеше в едната си ръка златен бокал с вино, а пръстите на другата притискаха усмихнатите и червени устни.
Тялото й беше съвършено. Ако беше изваяна от същия камък като колоната, позата и едва ли щеше да е по-застинала. Тя носеше рокля в светъл, но наситен син цвят, която блестеше вероятно с диаманти, но те съвсем отчетливо оставяха впечатлението, че са звезди по безкрайно лятно небе.
Освен кралицата на прага стоеше един лунен страж с червена коса, изправена от челото нагоре като пламъка на свещ. Мъж и жена в отличителни униформи на кралски чародеи стояха наблизо в очакване на заповеди от господарката си. Всички те бяха поразително красиви и за разлика от кралицата, тяхната красота не беше илюзия. Синдер се чудеше дали това не бе изискване, за да служиш при лунната кралица, или тя беше единствената лунитянка в галактиката, която не се беше родила с красиви очи и безупречна кожа.
— Колко очарователно наивно — рече кралицата и смехът й отново се разля. — Вие сигурно не разбирате моята култура. На Луна ние гледаме на моногамията като на старомодна сантименталност. Та какво ме е грижа, че бъдещият ми съпруг е влюбен в друга… — тя спря, а черните й очи обхванаха с поглед роклята на Синдер — жена?
Ужасът сграбчи Синдер за гърлото, когато очите на кралицата я пронизаха цялата. Кралицата знаеше, че тя е лунитянка. Можеше да усети това.
— Онова, което ме притеснява — продължи кралица Левана, гласът й нежна приспивна песен, която се изостри от следващите думи — е, че моят годеник се е влюбил в незначителен щит. Греша ли?
Чародеите кимнаха в съгласие с очи, вторачени в Синдер.
— Със сигурност мирише като тях — обади се жената.
Синдер набърчи нос. Според доктор Ърланд тя всъщност не беше щит и се запита дали жената не подхвърли обидата, само за да я направи за смях. А може би беше подушила бензиновите изпарения от колата.
Изведнъж нет линкът разпозна жената и Синдер забрави обидата. Това беше дипломатът, който от седмици беше на посещение в Нов Пекин и чиято снимка показваха по всички новинарски емисии, макар че не й беше обърнала много внимание.
Сибил Мира, главна чародейка на лунната кралица.
„Господарката Сибил“, беше казало момичето по директната връзка. Това беше жената, накарала момичето да направи шпионското оборудване, това беше жената, поставила чипа в Нанси.