— Надявам се да го направите, госпожице Лин. Вижте, имам подарък за вас. Два подаръка всъщност. — Доктор Ърланд бръкна в торбата и извади оттам една метална ръка и един метален крак, които блестяха под ярката светлина. Синдер вдигна вежди.
— Ултрамодерни — каза докторът. — С всички възможни аксесоари! И чисто титаниево покритие! И вижте. — Като малко дете, което се радва на новата си играчка, той размърда пръстите на ръката. Там имаше скрито фенерче, кинжал, пистолет отвертка и универсален кабел за свързване. — Ще ви бъде много полезна. Упоителните стрели се съхраняват ето тук. — Той отвори отделението на дланта и там се показаха дузина тънки стрелички — Когато електрическите връзки се синхронизират, ще можете да ги изстрелвате само с мисълта си.
— Това е… фантастично! Тъкмо като легна на дръвника, ще мога да сваля и няколко от зяпачите с мен.
— Именно! — Той се засмя. Синдер се намръщи ядосана, но доктор Ърланд не забеляза. Беше твърде зает да зяпа протезите. — Поръчах ги специално за вас. Използвах сканираното изображение на тялото ви, за да съм сигурен, че това са правилните размери. Ако имах повече време, можеше да поръчам да ги покрият с човешка тъкан. Но, предполагам, че никой не може да има всичко.
Синдер взе протезите от ръцете му и с вълнение огледа изработката им.
— Не позволявайте стражът да ги види, иначе наистина ще загазя — рече той.
— Благодаря. Много се вълнувам, че ще мога да ги нося през последните два дни от живота си.
С хитра усмивка докторът огледа тясната килия.
— Не е ли странно? Такъв напредък, такива технологии, а и най-сложната система за сигурност не е проектирана да опази един лунитянин — киборг. Добре че няма много такива като вас, че иначе ще ни излезе име на бегълци от затвора.
— Какво? Вие да не сте полудели? — изрече Синдер с глас, който мина в дрезгав шепот. — Да не ми предлагате да опитам да избягам?
— Всъщност, тези дни наистина полудявам. — Доктор Ърланд се почеса по набръчканото лице. — Няма как. С всичкото това биоелектричество, което няма къде да отиде и няма какво да прави… — Той въздъхна весело. — Но не, госпожице Лин, аз не ви предлагам да опитате да избягате. Аз казвам, че трябва да избягате. И то възможно най-скоро. Шансовете ни за оцеляване ще намалеят рязко, щом Левана дойде за вас.
Синдер се облегна назад в стената. Усещаше, че главата започва да я боли.
— Вижте, наистина оценявам грижите ви за мен, наистина. Но дори и да успея да намеря начин да се измъкна оттук, давате ли си сметка колко много ще разгневя Левана? Вие самият казахте, че последствията ще бъдат ужасни, ако тя не получи, каквото желае. Не си струва да се започва война заради мен.
Зад очилата очите му засияха. За миг изглеждаше млад, почти наивен.
— Всъщност, заради вас си струва да се води война.
Тя наклони глава на една страна и присви очи. Може би той все пак беше луд.
— Опитах се да ви го кажа, когато бяхте при мен в кабинета миналата седмица, но вие бързахте да отидете при сестра си. Между другото, съжалявам за сестра ви.
Синдер захапа бузата си от вътрешната страна.
— Разшифровах генетичната ви информация и открих, че не само сте лунитянка и не сте щит, но също и нещо за произхода ви, за потеклото ви.
Сърцето на Синдер заби учестено.
— За семейството ми?
— Да.
— И? Аз имам ли семейство? Родители те ми, те… — Тя се поколеба. Очите на доктор Ърланд се натъжиха при изблика й. — Те мъртви ли са?
Той свали шапката си.
— Съжалявам, Синдер. Трябваше да намеря по-подходящ начин да ви го кажа. Да, майка ви е мъртва. Не знам кой е баща ви, нито дали е жив. Майка ви беше, как да кажа, известна със своята безпорядъчност.
Надеждите й се сломиха.
— О!
— Но вие имате и леля.
— Леля?
Доктор Ърланд стисна шапката с двете си ръце.
— Да. Това е кралица Левана.
Синдер примигна.
— Скъпо момиче, вие сте принцеса Селена.
Глава трийсет и осма
Белият стерилен въздух между Синдер и доктор Ърланд се изпълни с тишина. Тя изпълни и замъглената глава на Синдер. Объркването не напускаше лицето й.
— Какво?
Докторът сложи ръката си върху тази на Синдер.
— Вие сте принцеса Селена.