Фатин скръсти ръце и се приведе напред.
— Какво е това?
— И аз не знам — Ърланд завъртя изображението, за да може да го види по-добре.
— Прилича на чип — обади се Ли и отиде при тях.
— На гръбнака й? — учуди се Фатин. — За какво й е там?
— Само казвам на какво прилича. А може да са объркали нещо с прешлените и да се е наложило наново да ги спояват или нещо такова.
— Това май не е просто запояване — Фатин посочи с пръст. — Тук се вижда отвори, като че е включено в… — тя се поколеба.
И двамата се обърнаха към доктор Ърланд, чиито очи следваха малка зелена точица, току-що показала се в обсега на холографа.
— Същинска зла зелена светулка — измърмори той на себе си.
— Докторе — Фатин го откъсна от изображението, — защо ще й е чип, който е включен в нервната система?
Той прочисти гърло.
— Възможно е — той извади чифт очила от горния джоб на престилката и ги сложи на носа си, — нервната система на момичето да е била увредена при някаква травма.
— В катастрофа с кораб? — обади се Ли.
— Нараняванията на гръбнака бяха доста чести преди компютърната навигация да бъде въведена — доктор Ърланд драсна с нокът по екрана, за да се върне към цялото тяло. Той присви очи под очилата, докато пръстите му пърхаха над изображението.
— Какво търсите? — попита Фатин.
Докторът отпусна ръка и хвърли поглед към неподвижното момиче от другата страна на прозореца.
— Нещо липсва.
Белегът около китката. Матовият блясък на изкуствения й крак. Греста по върховете на пръстите.
— Какво? — припряно рече Ли. — Какво липсва?
Доктор Ърланд приближи прозореца и сложи потната си длан на плота. — Една малка зелена светулка.
Зад гърба му Ли и Фатин се спогледаха и после пак се върнаха към холографа. Започнаха да броят, той наум, тя на глас, но щом стигна дванайсет, Фатин ахна и спря.
— Един току-що изчезна — каза тя и посочи едно празно място върху дясното бедро на момичето. — Един микроб, беше точно тука, гледах право към него, а сега го няма.
Докато се взираха, още две точици примигнаха и изчезнаха, като изгорели крушки.
Ли грабна портскрийна си от бюрото и взе трескаво да бие с пръсти по екрана.
— Имунната й система направо побесня.
Доктор Ърланд се приведе над микрофона.
— Дроид, моля вземете още една кръвна проба. По-бързо.
Като чу гласа му, момичето сепнато се извърна.
Фатин приближи доктора до прозореца.
— Още не сме й дали антидота.
— Не сме.
— Тогава как…
Доктор Ърланд захапа силно палец, за да укроти пристъпа на световъртеж.
— Трябва да отида да взема първата кръвна проба — той вървеше заднешком, сякаш се боеше да откъсне поглед от момичето киборг. — Когато всички микроби изчезнат, наредете да я отведат в четвърта стая.
— Четвърта не е пригодена за пациенти под карантина — възрази Ли.
— Вярно. Но тя няма да е опасна — доктор Ърланд щракна с пръсти вече в коридора. — И може да се погрижите дроидът да я отвърже.
— Да я… — лицето на Фатин се сгърчи нерешително. — Мислите ли, че идеята е добра? Напи помните — нападнала е мед-дроидите?
Ли скръсти ръце.
— Фатин има право. Аз със сигурност не искам да срещна юмрука й, ако се разгневи.
— В такъв случай няма от какво да се тревожите — отвърна докторът. — Ще се срещна с нея насаме.
Глава десета
Синдер се сепна. Когато тайнствения глас отново изпълни стаята, за да поиска нова кръвна проба от жертвения агнец. Тя гледаше към огледалото, без да обръща внимание на мед-дроида, който с вещината на автомат приготвяше нова игла.
Преглътна скришом и овлажни гърло.
— Кога най-сетне ще ми дадете измисления си антидот? Почака, но отговор не дойде. Андроидът стисна ръката й в металните си клещи. Тя потръпна от студ и после още веднъж, когато иглата се заби в изранената свивка.
Синината щеше да стои с дни.
Тогава си спомни, че утре вече ще е умряла. Или умираща. Също като Пеони.
Стомахът й се преобърна. Може би Адри имаше право. Може би така щеше да е най-добре.