— Какво?
— Знам, че моментът е тежък за вас.
Каи се разяри и поиска да се защити, но потисна гнева в гърдите си.
— Моментът е тежък за всички ни.
— Ваше Височество, все някога ще трябва да обсъдим кралица Левана, както и вашите намерения спрямо нея. Разумно е да имаме план.
Каи се приближи към Торин, без да обръща внимание на една групичка лабораторни техници, които трябваше да ги заобиколят.
— Аз имам план. Планът ми е да не се женя за нея. Да върви по дяволите дипломацията. Това е. Край на обсъждането.
Торин раздвижи брадичка.
— Не ме гледайте така. Тя ще ни погуби — Каи сниши глас, — ще ни пороби.
— Разбира се, Ваше Височество — съчувственият му поглед разсея растящия у Каи гняв. — Моля, повярвайте ми, че не бих поискал това от вас. Както и никога не съм го искал от баща ви.
Каи отстъпи назад и се облегна тежко върху стената в коридора. Край него учените бързаха в белите си престилки, гумите на андроидите бръмчаха по балатума и дори някой от тях да беше забелязал принца и съветника му, с нищо не издадоха това.
— Добре, слушам — продума той. — Какъв е планът ни?
— Ваше височество, тук не е мястото…
— Не, не, целият съм в слух. Моля ви, дайте ми да мисля за нещо различно от проклетата болест.
Торин пое бавно дъх.
— Според мен не трябва да променяме външната си политика. Засега ще настояваме за мирен договор, за съюз.
— А ако тя откаже да подпише? Ако се умори да чака и реши да изпълни заканите си? Само си представете една война точно сега с чумата и икономиката, и… Левана ще ни погуби. И тя го знае.
— Ако искаше, досега щеше да ни обяви война.
— А ако изчаква удобния случай, изчаква така да отслабнат силите ни, че да се предадем, защото друго не ни остава — Каи се почеса по врата, като гледаше оживлението по коридора.
Всички бяха така заети, така решени да открият лекарство. Само ако можеше да се намери лекарство.
Той въздъхна.
— Трябваше да се оженя. Ако сега бях женен, кралица Левана нямаше да ми е на главата. Тогава щеше да подпише мирния договор… ако наистина искаше мир.
Торин мълчеше и принуден да погледне към съветника, Каи се удиви да открие непривична топлина върху лицето му.
— Може би на фестивала ще срещнете някое момиче — рече Торин. — Ще изживеете вълнуващ роман и ще заживеете с нея безгрижно и щастливо до края на дните си.
Каи опита да го изгледа строго, но не издържа дълго. Торин толкова рядко се шегуваше.
— Чудесна идея. Как не ми хрумна? — той се обърна, подпря рамо о стената и скръсти ръце на гърдите си. — Всъщност, може би има една възможност, която не сте обмислили с баща ми. Нещо, което непрестанно занимава ума ми тези дни.
— Моля, кажете, Ваше Височество.
Той сниши глас:
— Направих някои проучвания — Каи замълча, после продължи, — относно… относно наследника на Луната.
Очите на Торин се разшириха.
— Ваше Височество…
— Изслушайте ме — Каи вдигна ръце, за да възпре укорите на Торин. Знаеше какво ще последва — племенницата на кралица Левана, принцеса Селена, е мъртва. Загинала е при пожар преди петнайсет години. Наследник на Луна не съществува.
— Всеки ден изригват нови слухове — продължи Кан. — Едни са я видели, други твърдят, че са й помогнали, има теории…
— Да, теориите всички сме ги чували. Както мен, и вие добре знаете, че те не са подплатени с никакви доказателства.
— Но ако все пак е истина? — Каи кръстоса ръце и сведе глава към Торин, а гласът му стихна до шепот. — Ако все пак има момиче, което може да свали Левана от трона? Което е по-силно дори и от нея?
— Вие чувате ли се какво говорите? Някой по-силен от Левана? Например, някой като сестра й, която наредила да отрежат краката на любимата й шивачка, за да може по цял ден да седи и да шие изящните й рокли?
— Не говорим за кралица Чанари.
— Не, говорим за дъщеря й. Каи, цялото им семейство, всички до един, са алчни, жестоки, покварени от силата си. То е кръвта им. Повярвайте ми, ако принцеса Селена беше жива, щеше да е точно като тях.
Каи усети болка в ръцете си — толкова силно стискаше, че кожата по пръстите му беше побеляла.
— Тя не може да е по-лоша — каза той. — А и кой знае. Ако слуховете са верни и през тези години тя е била на земята, тогава може и да е станала различна. Може да прояви съчувствие към нас.