— Тази ваша фантазия се основава на слухове.
— Тялото й така и не е било открито…
Торин сви устни в тънка линия.
— Открити са онова, което е останало от него.
— Нищо не пречи човек да проучи малко нещата, нали? — Каи взе да се отчайва. От толкова отдавна хранеше надежди, а проучванията така му бяха легнали на сърце. Не можеше да понесе мисълта, че това са напразни илюзии, макар че и тази възможност винаги се беше реяла някъде из кътчетата на съзнанието му.
— Напротив, пречи — възрази Торин. — Ако Левана разбере какво мислите, това ще унищожи шансовете ни да си осигурим договор. Дори не бива да говорим за това тук — опасно е.
— Е, кой дава ухо на слуховете?
— Ваше Височество, да сложим край на този разговор. Сега най-важното за вас е да предотвратите войната, а не да се тревожите за въображаемата лунна принцеса.
— А ако не успея да предотвратя войната?
Торин разпери длани. Спорът го беше уморил.
— Съюзът ще поведе битка.
— Да. Отличен план. След този разговор вече съм по-спокоен.
Той се обърна и слепешката тръгна към лабораторията.
Да, Земният съюз щеше да влезе в битка. Но срещу Луна те щяха да загубят.
Глава тринайсета
— Вашият контролен панел е удивително сложен. Едни сред най-добрите, които някога съм виждал у киборг — доктор Ърланд завъртя холограмата първо на една страна, а сетне и на другата. — Погледнете само проводника по гръбначния ви стълб. Почти напълно се слива с централната нервна система. Изкусна изработка. А, да! Вижте тук! — той посочи таза на холограмата. — Половите органи почти не са засегнати. Знаете, че голяма част от жените киборги остават бездетни заради агресивната интервенция, но като гледам, за вас това май няма да е проблем.
Синдер беше седнала на една от масите за прегледи, подпряла брадичка на двете си длани.
— Каква съм късметлийка.
Докторът й размаха пръст.
— Трябва да сте благодарна, че хирурзите са били толкова внимателни.
— Далеч по-благодарна ще съм да открия момче, което намира сложната електрическа система в едно момиче за вълнуваща — тя ритна с пети металния крак на масата. — Това има ли нещо общо с имунитета ми?
— Може би да, може би не — докторът извади чифт очила от джоба и без да сваля очи от холограмата ги намести на лицето си.
Синдер килна глава на една страна.
— Не ви ли плащат достатъчно за лазерна корекция на зрението?
— Обичам да гледам през очилата — доктор Ърланд изтегли надолу холограмата и разкри главата на Синдер отвътре. — Като говорим за операции на очи, знаете ли, че нямате слъзни канали?
— Какво? Наистина ли? А аз мислех, че просто съм студена. — Тя качи крака на масата и прегърна колене. — И освен това не мога да се изчервявам. Ако това ще е следващото ви гениално откритие.
Той се обърна. Зад очилата очите му изглеждаха огромни.
— Не можете да се изчервявате? Как така?
— Мозъкът ми следи за температурата на тялото и ако загрея твърде много и твърде бързо, ме принуждава да се охладя. Предполагам, че само потенето като при всички нормални хора не е било достатъчно.
Доктор Ърланд извади портскрийна и натисна нещо.
— Това е доста находчиво — промърмори той. — Вероятно са били обезпокоени да не би системата ви да прегрее.
Синдер проточи врат, но не можа да види малкия екран.
— Това важно ли е?
Той не й обърна внимание, а като посочи холограмата каза:
— И вижте сърцето. Тези две камери са изработени основно от силикон и био — тъкан. Удивително!
Синдер постави ръка на гърдите си. Сърцето. Мозъкът. Нервната система. Имаше ли нещо, което да не са променили?
Тя сложи ръка на врата си и я прокара по издатините на гръбнака, докато с поглед обходи металните прешлени, тези метални нашественици.
— А това какво е? — тя се пресегна и посочи една сянка на диаграмата.
— А, да. Преди малко го обсъждахме с асистентите ми — доктор Ърланд се почеса през шапката. — Изглежда е направено от друг материал, различен от този за прешлените, и е поставено точно над един от нервните центрове. Вероятно има за цел да компенсира някакъв дефект.
Синдер сбърчи носле.