Выбрать главу

— Отлично. Имам си и дефекти.

— Вратът някога създавал ли ви е проблеми?

— Само когато откарам цял ден под някой кораб.

И когато сънувам. В кошмарите й огънят винаги най-много я гореше под врата, а оттам горещината се стичаше по гръбнака. Болката не стихваше, като че горещ въглен беше сврян под кожата й. Тя потрепери. Спомни си съня от изминалата нощ и Пеони, която плачеше, викаше и обвиняваше Синдер за случилото се с нея.

Доктор Ърланд я наблюдаваше, като почукваше лекичко устни с портскрийна.

Синдер се размърда неспокойно.

— Имам въпрос.

— Да? — докторът прибра в джоба портскрийна.

— Нали казахте, че след като тялото ми унищожи микробите, вече не съм заразна?

— Точно така.

— Тогава… ако съм се заразила с болестта по естествен път, да кажем преди… два дни, колко време трябва да мине, преди отново да оздравея.

Докторът сви устни.

— Хм. Можем да предположим, че с всеки следващ път, в който тялото ви влиза в контакт със заразоносителите, то става все по-ефективно срещу тях. Ако сега му трябваха двайсет минути да се справи с тях… допускам, че не би му отнело повече от час следващия път. Най-много два. Трудно е да се каже — всяка болест и всяко тяло са различни.

Синдер скръсти ръце в скута си. Беше се прибрала у дома от пазара за малко повече от час.

— Ами може ли… може ли да полепва по дрехите, да речем?

— Само за кратко. Патогените не могат да живеят дълго без преносител — той се намръщи. — Добре ли сте?

Тя въртеше из ръцете ръкавиците си. Кимна.

— Кога започваме да спасяваме хора?

Доктор Ърланд намести шапката си.

— Боя се, че не мога да направя нищо, преди да анализирам кръвните проби и да разкрия структурата на ДНК–то ви. Но преди това ми се искаше да добия по-ясна представа за устройството на тялото ви, в случай, че това повлияе на резултатите.

— Това че съм киборг, не променя ДНК–то ми, нали?

— Не, но според някои изследвания в резултат на операцията човешкото тяло започва да изработва различни хормони, появяват се химически дисбаланс, антитела, разни такива неща. Разбира се, колкото по-агресивна е процедурата, толкова повече…

— Мислите ли, че това е свързано с имунитета ми? Това, че съм киборг?

Очите на доктора засияха, замаяни, всяващи страх у Синдер.

— Не съвсем — отвърна той. — Но както казах и преди… имам си една-две теории.

— Възнамерявате ли да споделите някоя от тях с мен?

— О, да. Щом се уверя, че не греша, възнамерявам да споделя откритието си с целия свят. Всъщност, хрумна ми нещо за мистериозната сянка на гръбнака ви. Ще възразите ли, ако опитам нещо?

Той свали очилата и ги пъхна обратно в джоба до порт — скрийна.

— Какво ще правите?

— Само малък експеримент. Не се тревожете.

Тя извърна глава. Доктор Ърланд заобиколи масата и докосна с пръсти врата й, притискайки прешлените точно над раменете й. Тя се вцепени при допира. Ръцете му бяха топли, при все това тя потрепери.

— Кажете ми, ако почувствате нещо… необичайно.

Синдер отвори уста, за да каже, че всеки човешки допир беше необичаен, но дъхът й секна.

Огън и дъжд се стекоха по гръбнака и заляха вените й.

Тя извика и падна сгърчена на пода.

Глава четиринайсета

Червена светлина прониза клепачите й. Обезумял, ретина — дисплеят показваше върху екрана на клепачите й върволица от безсмислици в зелено. Нещо не беше наред с електрическата мрежа — пръстите на лявата й ръка непрестанно се свиваха, пулсираха неудържимо.

— Успокойте се, госпожице Лин. Всичко е наред — гласът с непознатия акцент, спокоен и бездушен, беше последван от друг, паникьосан.

— Наред ли? Вие с всичкия си ли сте? Какво се е случило?

Синдер простена.

— Само малък експеримент, Ваше Височество. Ще се оправи. Виждате ли? Вече се събужда.

Чу се нов приглушен протест, преди да надзърне през клепачите. Белотата на стаята щеше да я ослепи, ако не бяха двете сенки, които я прерязваха. В очертанията им очите й различиха вълнената шапка на доктор Ърланд и небесносините му очи, и принц Каи с рошавите кичури черна коса, висящи над очите му.

Докато за втори път този ден ретина — дисплеят правеше основна диагностика на Синдер, тя затвори очи, смътно обезпокоена, че принцът ще забележи зелената светлинка в зениците й.