Каи все още изглеждаше объркан, но кимна, сякаш не си струваше да поставя под съмнение историята. Синдер беше благодарна, че докторът така лесно измисли случката, но беше също и уплашена. Какви бяха основанията му да крие истината от принца, особено когато беше на път да направи откритие в изследванията на чумата? Не заслужаваше ли Каи да научи за откритието? Както и всички други хора?
— Сигурно не си имала възможност да погледнеш Нанси? — попита Каи.
Синдер спря да върти ключа и го стисна с две ръце, за да ги държи мирни.
— Все още не. Съжалявам. Последните двайсет и четири часа… бяха…
Той сви рамене сякаш това не беше от значение, но жестът му беше скован.
— Сигурно списъкът ти с клиенти е дълъг два километра. Не бива да очаквам да се отнасяш към мен като с принц — устните му се извиха. — Макар че, струва ми се, точно това очаквам.
Сърцето на Синдер подскочи, когато усмивката му изведнъж я връхлетя, все така очарователна и ненадейна, както на пазара. Тогава очите й зърнаха зад него холограмата, на която все още се виждаха вътрешните й механизми — от металните прешлени през многобройните жици до абсолютно непокътнатите й полови жлези. Тя рязко върна поглед върху Каи. Пулсът й препускаше.
— Обещах да я погледна, когато имам възможност. Преди фестивала. Със сигурност.
Каи се обърна, като проследи погледа й до холографа. Синдер стисна юмруци. Ниско в корема нервите й се усукаха, докато Каи се отвърна с отвращение от образа.
Момиче. Машина. Мутант.
Тя прехапа устни и се примири, че вече никога няма да получи от тези усмивки на принца, които спираха сърцето й. Тогава доктор Ърланд пристъпи към холографа и с едно щракване изключи нетскрийна.
— Извинете ме, Ваше Височество, конфиденциалност на пациентите. Това беше холограмата на днешния избран.
Още една лъжа.
Синдер стискаше ключа, изпълнена едновременно с благодарност и подозрение.
Каи отърси изненадата си.
— Аз точно затова дойдох тук. Питах се дали имате някакъв напредък.
— Още е трудно да се каже, Ваше Височество, но може би сме открили възможна нишка. Разбира се, ще ви държа в течение, щом имаме някакво развитие.
Докторът се усмихна непринудено, първо на Каи, после и на Синдер.
Погледът му беше категоричен — нищо нямаше да спомене пред принца.
Тя не проумяваше защо.
Като се покашля, Синдер отстъпи назад към вратата.
— Аз трябва да вървя, за да можете вие да работите — каза тя, като потупваше длан с ключа. — Предполагам… ъ… ще се върна да проверя дали мед-дроидът работи добре? Да кажем… утре?
— Отлично — отвърна докторът. — Имам и идентификационния ви номер, ако се наложи да ви потърся — усмивката му потъмня едва забележимо, сякаш намекваше, че доброволния статут на Синдер щеше да остане такъв, само ако тя сама се върне доброволно. Сега беше ценна. Той не възнамеряваше да я остави да си тръгне завинаги.
— Ще те изпратя — принцът махна с ръка пред скенера. Вратата се отвори леко.
Синдер вдигна ръце, здраво стиснала ключа в тях.
— Не, не. Няма нужда. Сама ще се оправя.
— Сигурна ли си? Няма да ме затрудни.
— Да. Напълно. Уверена съм, че имате куп важни… кралски… правителствени… научни работи. Да обсъждате. Но благодаря ви. Ваше Височество — тя тромаво се поклони, щастлива, че този път и двата й крака бяха здраво закрепени.
— Добре тогава. Е, радвам се, че пак се видяхме. Приятна изненада.
Тя се засмя иронично, изненадана от сериозността на изражението му. Очите му я гледаха топло и с известно любопитство.
— Да, и з-за мен — тя излезе заднешком. Усмихваше се. Трепереше. Молеше се да няма петна от машинно масло по лицето си. — Ще ви пратя съобщение, тогава. Когато е готов. Андроидът ви.
— Благодаря ти. Лин-мей.
— Казвайте ми Син — вратата между тях се затвори. — Дер Синдер е достатъчно. Ваше Височество — тя се отпусна тежко на стената в коридора, като бухаше с юмруци челото си. — Ще ви пратя съобщение. Казвайте ми Синдер — повтори тя с насмешка, после прехапа устни. — Не обръщайте внимание на бръщолевиците на горкото момиче.
Той беше мечтата на всяко момиче в Републиката. Беше толкова далечен, отвъд нейния свят. Трябваше да спре да мисли за него в мига, в който вратата се затвори. Трябваше веднага да спре да мисли за него. Никога отново не трябваше да мисли за него, освен като за клиент и неин принц.