Тя излезе в коридора. От кухнята Ико срамежливо подаваше глава, а синият й сензор блестеше ярко в почуда. Синдер се изненада колко бързо емоциите й се смениха от огорчение в облекчение. За миг си беше помислила, че никога отново няма да види Ико.
Мигновената й радост посърна, когато Адри се втурна след нея в коридора.
— Синдер, спри.
Макар да се изкушаваше да не я послуша, Синдер все пак спря и се обърна с лице към настойника си.
Гледаха се една друга, а устните на Адри се движеха, докато се бореше с изненадата си. Беше се състарила. Изглеждаше много по-стара, отколкото преди.
— Ще се свържа с центъра по изследванията, за да проверя историята ти, да се уверя, че казваш истината. Ако си направила нещо… ако си опропастила този шанс да помогна на дъщеря си… — гневът в гласа на Адри секна, за да се извие в пронизителен писък. Синдер чуваше как заравя под думите сълзите си.
— Все трябва да има някаква полза от теб! — тя изправи рамене и се хвана за рамката на вратата.
— Какво искаш от мен? — изкрещя Синдер и размаха ръце. — Добре, свържи се с учените! Нищо нередно не съм направила. Отидох там, направиха ми няколко изследвания и ми казаха да си вървя. Толкова съжалявам, че не ме изпратиха обратно в кашон по пощата, ако на това си се надявала.
Адри сви устни.
— Твоето положение в тази къща с нищо не се е променило и няма да понеса сиракът, когото приех в дома си, да ми говори по този непочтителен начин.
— Така ли? — отвърна Синдер. — Искаш ли аз да изредя нещата, които не мога да приема, че ми бяха причинени днес? Надупчиха ме с инжекции, в главата ми завряха щипци, а отровните микроби… — тя замълча, тъй като не искаше Адри да узнава истината. Истинската й стойност. — Честно, точно сега пукната пара не давам да знам ти какво приемаш или не приемаш. Ти си тази, която ме предаде, без нищо да съм ти причинила.
— Достатъчно. Знаеш много добре какво ми причини. На семейството ми.
— Смъртта на Гаран не беше по моя вина — тя извърна глава настрани, от гняв пред очите й имаше бели петна.
— Добре — гласът на Адри беше все така властен. — Значи, връщаш се. Добре дошла у дома, Синдер. Но докато продължаваш да живееш под моя покрив, ще спазваш моите заповеди. Ясно ли ти е?
С разперени пръсти на изкуствената си ръка Синдер се подпря на стената.
— Да се подчинявам на заповедите ти. Отлично. „Почисти къщата, Синдер. Хващай се на работа, Синдер, че имам сметки за плащане. Марш при смахнатите учени да се правиш на опитно зайче, Синдер.“ Да, напълно те разбирам — тя надникна през рамо, но Ико отново се бе скрила в кухнята. — Както и ти, знам, ще разбереш, че вече изгубих половин ден, в който можех да свърша доста работа, и по-добре да взема назаем твоя Сърв 9.2, че да мога да наваксам. Нямаш нищо против, нали? — и без да дочака отговор, тя връхлетя бурно в стаичката си, голяма колкото килер, и тръшна вратата зад себе си.
Отпусна се върху нея и стоя там, докато предупреждението на ретината не изчезна и ръцете й спряха да треперят. Като отвори очи, видя, че старият нетскрийн, онзи, който Адри беше съборила на земята, беше накамарен върху купчината одеяла, които тя наричаше легло. Парчета пластмаса се бяха изтърколили върху възглавницата й.
Не беше забелязала дали Адри вече е купила нов нетскрийн или стената в хола още стоеше празна.
Като въздъхна, тя се преоблече, нетърпелива да се отърве от миризмата на дезинфектант, която беше попила в дрехите й. Събра с ръка пластмасовите парчета в кутията за инструменти, пъхна под мишница екрана и смело излезе в коридора.
Ико не беше се помръднала, наполовина скрита в кухнята. Синдер й направи знак с глава към изхода на апартамента и андроидът я последва. На минаване край хола Синдер не погледна навътре, но й се стори, че чу сподавения звук от умиращия принц Каи в играта на Пърл.
Едва бяха излезли във външния коридор, за първи път толкова спокоен, тъй като съседските деца бяха на училище, и Ико обви дългурестите си ръце около крака на Синдер.
— Как е възможно? Бях сигурна, че са те убили. Какво стана?
Синдер подаде на робота кутията с инструменти и се запъти към асансьорите.
— Всичко ще ти разкажа, но имаме работа да вършим.
Тя изчака, докато останаха сами, и на път към мазетата разказа на Ико случилото се. Единствено пропусна онази част с появата на принц Каи, който я откри да лежи на пода в безсъзнание.