Зяпнал в почуда, Каи се обърна към Торин. Притисна юмруци в страните си, преди да са почнали да треперят.
— Тя иска да дойде тук? Сега? Та и петнайсет минути не са минали още!
Торин прочисти гърло.
— Трябва да обсъдим това сутринта. Преди пресконференцията вероятно.
Каи се извърна и заудря глава в прозореца. Зад стъклото очертанията на баща му почти не се виждаха под белия чаршаф, досущ като кралицата и нейния воал. През последните седмици императорът беше отслабнал толкова, че фигурата му приличаше повече на кукла, отколкото на мъж.
Баща му вече го нямаше. Не можеше да го защити. Не можеше да му даде съвет. Не можеше да управлява страната си. Никога вече.
— Тя мисли, че съм слаб — изрече Каи. — Ще опита да ме убеди да приема брачен съюз сега, докато все още цари хаос — той изрита стената и прехапа устни да не изкрещи от болка. Беше забравил, че е бос. — Може ли да й откажем? Да й кажем, че тук не е добре дошла?
— Не съм уверен, че това ще е израз на мира, който баща ви се мъчеше да постигне.
— Тя е тази, която през последните дванайсет години ни заплашва с война!
Торин сви устни, а тревогата в очите му обузда гнева на Каи.
— Ваше Височество, разговорите трябва да бъдат двупосочни. Ние ще изслушаме нейните искания, но и тя ще трябва да изслуша нашите.
Каи отпусна рамене. Обърна се, отпусна назад глава и се загледа в сенките на тавана.
— Какво искаше да каже с това, че чародейката ще приготви покоите й?
— Ще махнат огледалата, струва ми се.
Каи стисна очи.
— Огледалата. Вярно, бях забравил — той потърка чело. Какво им имаше на тези лунитяни? Но не кой да е, а кралица Левана. На Земята. В неговата страна, в дома му. Той потрепери.
— На хората това никак няма да им се хареса.
— Не, няма — Торин въздъхна. — Утре ще е мрачен ден за Републиката.
Глава седемнайсета
Кратко звънене прониза главата на Синдер, последвано от съобщение, което се завъртя на чернотата на съня.
„СЪОБЩЕНИЕ ОТ РАЙОН 29 НА НОВ ПЕКИН, ИЗОЛАТОР ЗА ЛЕТУМОЗИС. НА 22/08/126 Д.Е. В 04:57 ЧАСА ЛИН ПЕОНИ ВЛЕЗЕ В ТРЕТИ СТАДИЙ НА ЛЕТУМОЗИСА.“
Отне й минута да се отърси от упоението на съня и да осмисли изписващите се думи. Очите й се отвориха за стаичката без прозорци и тя се изправи в леглото. Цялото тяло я болеше от среднощното пътешествие до бунището. Изпитваше силна болка в гърба, като че старата таратайка беше я прегазила, вместо да седи безучастно, докато двете с Ико я бутаха и теглеха из малките улички. Все пак бяха успели. Колата беше нейна. Бяха я добутали до един тъмен ъгъл в подземния гараж на блока, където Синдер щеше да работи по нея всеки свободен миг. И стига никой да не се оплаче от миризмата, тя щеше да остане малката тайна между нея и Ико.
Когато най-сетне се прибраха у дома, Синдер заспа мигновено, сякаш някой беше натиснал бутона за захранването й.
За първи път нямаше кошмари.
Поне, докато съобщението не я събуди.
Помисли си за Пеони, съвсем сама в изолатора, и със сподавен стон се надигна от купчината одеяла. Надяна чифт ръкавици, отмъкна едно тежко копринено одеяло от гардероба в коридора и мина край Ико, която беше оставена в режим на съхранение и включена да се зарежда в хола. Почувства се необичайно, че излиза без андроида, но след това възнамеряваше да отиде право в двореца.
В коридора чу как някой ходи на горния етаж, а нетскрийнът мънкаше неясно сутрешните новини. За първи път в живота си, Синдер изпрати съобщение за кораб и докато излезе на улицата, той вече я чакаше там. След като сканира идентификационния си номер и даде координатите на изолатора, тя се настани най-отзад. Свърза се с мрежата, за да може да проследи пътя на кораба до изолатора. Картата, която беше пред очите й, показваше, че той се намира в индустриалния район, на двайсет и четири километра извън града. Целият град беше потънал в сенки, неясни, сънливи жилищни сгради, празни тротоари. Колкото повече се отдалечаваха от сърцето на града, сградите ставаха все по-ниски и все по-нарядко. Бледа слънчева светлина пълзеше по улиците и хвърляше дълги сенки по паважа.
И без помощта на картата, Синдер разбра, че са стигнали индустриалната част. Примигна, за да отхвърли картата и се загледа в профучаващите фабрики и ниските, масивни складове с гигантските ролетни врати, които можеха да поместят и най-големия кораб. Че и товарен кораб сигурно дори.