Това бяха най-милите думи, които някога си бяха казвали. Одеялото се отмести, откривайки едва лицето на Сача. Синдер сподави вика си, когато видя опасаните в синьо петна по брадата и врата на жената.
— Синът ми — с хриптене рече тя. — Ще доведеш ли Сунто? Искам да го видя.
Без да помръдва, Синдер си спомни как преди няколко дни Сача беше заповядала на Сунто да стои далеч от нейното магазинче.
— Да го доведа ли?
Сача извади изпод одеялото тънката си като змия ръка и като се присегна към Синдер, стисна я там, дето се срещаха кожата и металът. Синдер се сви и опита да се измъкне, но Сача стискаше здраво. Около жълтите нокти по ръката й имаше синя пигментация. Четвъртият и последен стадий на синята треска.
— Ще опитам — отвърна Синдер. Протегна ръка, поколеба се за миг, после потупа Сача по кокалестата ръка. Сините пръсти я пуснаха и потънаха в леглото.
— Сунто — измърмори Сача. Погледът й все така вторачен в лицето на Синдер, но искрицата разум беше угаснала. — Сунто.
Синдер отстъпи назад и видя как думите изсъхват. Животът угасна в черните очи на Сача.
Синдер се разтресе и обгърна ръце около стомаха си. Огледа се. Никой от болните не гледаше към нея или жената — трупа до нея. Тогава видя един андроид да приближава към тях. Сигурно, помисли си тя, мед-дроидите бяха свързани някак и разбираха, когато някой умре. Колко време ли трябваше да изпратят съобщение на семейството? Кога ли щеше Сунто да научи, че е останал без майка?
Искаше да се обърне, да си тръгне, но стоеше там като закована, докато андроидът се придвижи до леглото и взе в щипците си увисналата ръка на Сача. С изключение на сините петна по брадата й, лицето на Сача беше пепеляво. Очите й все така стояха отворени, обърнати към небето.
Сигурно мед-дроидът щеше да разпита Синдер. Сигурно някой щеше да поиска да чуе последните думи на жената. Синът й може да пожелае да научи. Синдер трябваше да ги предаде на някого.
Но сензорът на мед-дроида не се обърна към нея.
Синдер навлажни устни. Отвори уста, но не можа да измисли какво да каже.
Един панел се отвори в тялото на мед-дроида. Със свободните щипци той бръкна вътре и извади скалпел. Хипнотизирана и отвратена, Синдер наблюдаваше как андроидът заби острието в китката на Сача. Ивица кръв покапа по дланта й.
Синдер се отърси от вцепенението си и пристъпи с олюляване напред. Кракът на леглото срещна хълбока й.
— Какво правите? — попита тя твърде високо.
Мед-дроидът остави забития в плътта на Сача скалпел.
Жълтият му визьор светна към Синдер, после потъмня.
— С какво мога да съм ви от полза? — попита той с фабрична учтивост.
— Какво правите? — попита тя отново. Искаше й се да се пресегне и да дръпне скалпела, но се страхуваше, че нещо й убягваше. Сигурно имаше причина, логично обяснение. Мед-дроидите винаги постъпваха логично.
— Отстраняваме идентификационния чип — отвърна андроидът.
— Защо?
Визьорът отново светна и андроидът насочи внимание обратно към китката на Сача.
— Повече няма да й трябва. — Мед-дроидът смени скалпела с пинсети и Синдер дочу тихия звън от допира на метал в метал. Тя изкриви лице, когато андроидът извади малкия чип. Защитната пластмасова обвивка блестеше алена.
— Но… няма ли да ви трябва да идентифицирате тялото? Андроидът пусна чипа върху подноса, който се отваряше върху пластмасовата му облицовка. Синдер го видя да пада върху дузина други кървави чипове.
Дроидът дръпна оръфания юрган върху застиналите очи на Сача. Вместо да отговори на въпроса й, той каза просто:
— Програмиран съм да следвам инструкции.
Глава осемнайсета
На излизане от халето един от мед-дроидите пресрещна Синдер и като разпери източени ръце, прегради пътя й.
— Строго се забранява пациентите да напускат територията на изолатора — издекламира той и избута Синдер обратно в сянката на вратата.
Синдер преглътна паниката си и като сложи длан върху гладкото му чело, спря робота.
— Аз не съм пациент — изрече тя. — Дори не съм болна. Ето. — Тя показа синкавите следи от инжекциите по ръката си от изминалите дни.
Механизмите на андроида забръмчаха, докато той обработваше думите й и претърсваше базата данни за логичен отговор. След това в тялото му се отвори панел и третата ръка, онази със спринцовката, се протегна към Синдер. Кожата й беше станала чувствителна и тя изтръпна, но опита да се отпусне, докато андроидът взимаше нова проба кръв. Спринцовката се скри в тялото му, а Синдер пусна ръкава над ръба на ръкавицата и зачака.