— Не, нищо не е споменавал. А и аз съм само механик.
Асансьорът спря. Каи я подкани с жест да слезе първа и двамата тръгнаха към лабораториите. Тя гледаше как белите плочки се нижеха под краката й.
— Ваше Височество? — спря ги млада жена с черна коса, която висеше на стегната плитка. Погледът й, пълен със съчувствие, беше закован върху принц Каи. — Толкова съжалявам.
Синдер премести очи върху Каи, който наклони глава към жената.
— Благодаря, Фатин. — И продължиха.
Синдер се смръщи.
След десетина крачки ги спря мъж, който носеше в ръце прозрачни шишенца.
— Моите съболезнования, Ваше Височество.
Под нея краката й спряха да се движат и Синдер потрепери.
Каи също спря и надзърна през рамо.
— Не си видяла мрежата тази сутрин.
Миг по-късно Синдер включи нет линка си и пред очите й се завъртяха страници — страницата с новините на ИР, пет-шест снимки на император Рикан, две снимки на Каи — принц — регентът.
Тя притисна уста с ръката си.
Каи изглеждаше изненадан, но изненадата му бързо се стопи. Той сведе глава и черният перчем падна на очите му.
— Точно така.
— Съжалявам, не знаех.
Той пъхна ръце в джобовете и погледна надолу по коридора. Едва сега Синдер забеляза бледите червени кръгове очите му.
— Но не смъртта на баща ми е най-лошото.
— Ваше Височество? — Нет линкът й продължаваше да търси информация, но по-лошо от смъртта на император Рикан през изминалата нощ нямаше. Другата основна новина беше, че коронацията на принца е насрочена за деня на Фестивала на мира, точно преди бала.
Изненадан той срещна погледа й, сякаш беше забравил с кого разговаря. Тогава каза:
— Можеш да ми казваш Каи.
Тя примигна.
— Моля?
— Стига вече с това „Ваше Височество“. Достатъчно го слушам от… всички останали. Казвай ми просто Каи.
— Не, това няма да е…
— Не ме принуждавай да ти заповядвам — той слабо се усмихна.
Ненадейно засрамена, Синдер сви рамене чак до ушите си.
— Добре. Струва ми се.
— Благодаря. — Той кимна към коридора. — Да вървим тогава. Тя почти беше забравила, че се намират в коридора на центъра по изследвания, обкръжени от хора, които благовъзпитано ги подминаваха, като че не бяха там. Синдер тръгна напред, като се питаше дали не е казала нещо неуместно, чувствайки се неудобно до принца, който изведнъж беше станал просто Каи. Това не беше редно.
— Какво му беше на андроида?
Тя зачегърта едно мазно петно по ръкавицата.
— Съжалявам. Още не е готов. Но работя по нея, кълна се.
— Не, говорех за мед-дроида, който си поправила. Онзи на доктор Ърланд.
— О, да. Ъм. Той беше… имаше… една… изгоряла жица. Между оптосензора и… контролния панел. — Каи повдигна вежди и тя се усъмни, че й повярва. Почисти гърло си. — Вие, ъ, казахте, че има нещо по-лошо. Преди малко.
Когато Каи не каза нищо за един кратък миг на неловко мълчание и тя вдигна рамене.
— Няма значение. Нямах намерение да си вра носа.
— Всичко е наред. Скоро и без това ще научиш. — Той сниши глас и докато вървяха, приведе главата си към нея. — Тази сутрин лунната кралица ни уведоми, че пристига на дипломатическа мисия в Републиката. Поне така казва.
Синдер едва не се препъна, но Каи продължи напред. Тя запристъпя неуверено след него.
— Лунната кралица пристига тук? Шегувате се.
— Иска ми се да се шегувах. Цяла сутрин андроидите в двореца разчистват всички мебели с огледална повърхност в крилото за гости. Това е нелепо! Като че си нямаме друга работа.
— Огледална повърхност ли? Винаги съм мислела, че това е просто суеверие.
— Явно не. Има нещо около тяхното обаяние… — той изви пръст около лицето си, после спря. — Всъщност няма значение.
— Кога пристига?
— Днес.
Стомахът на Синдер се сви. Лунната кралица? Пристига в Нов Пекин? По ръцете й пробяга хлад.
— След половин час ще направя изявление.
— Но защо й е да идва сега, когато сме в траур?
Мрачна усмивка.
— Защото сме в траур.
Каи спря. Като огледа коридора, той се приведе към Синдер и сниши глас:
— Виж, наистина оценявам помощта ти за мед-дроидите и съм сигурен, че най-добрият механик в града има безброй задачи, които заслужават вниманието му, но с риск да прозвуча като разглезен принц, бих ли могъл да те помоля да сложиш Нанси на първо място в списъка си? Наистина нямам търпение да си я взема обратно. Аз… — той се поколеба. — Мисля, че точно сега подкрепата на учителя от детството ще ми дойде добре. Нали ме разбираш? — Настойчивостта в очите му не скри истинското съдържание в думите му. Той искаше тя разбере, че я лъже. Това нямаше нищо общо с моралната подкрепа или привързаността от детството.