Безпокойството в очите на принца беше красноречиво. Каква ли информация съдържаше андроидът, че беше толкова важен? И какво общо имаше с лунната кралица?
— Разбира се. Ваше Височество. Извинете, принц Каи. Ще я погледна, веднага щом се прибера вкъщи.
Стори й се, че зад всичката тревога съзря скрита благодарност. Каи посочи вратата до себе си, на която пишеше Д-р Дмитри Ърланд. Отвори вратата и я въведе.
Доктор Ърланд седеше зад лакирано бюро и четеше вглъбено от един екран, вграден в повърхността. Щом зърна Каи, той скочи на крака и като грабна вълнената шапка, заобиколи бюрото и ги приближи.
— Ваше Височество, толкова съжалявам. Какво мога да направя за вас?
— Нищо, благодаря — отвърна Каи със заучена реакция. После изпъна рамене и премисли отговора си. — Намерете лек.
— Ще намеря, Ваше Височество. — Той наложи шапката си. — Разбира се, че ще намеря.
Увереността по лицето на доктора беше смайваща, но също и утешителна. Синдер мигом се запита дали не беше открил нещо ново, откакто за последно го беше видяла.
Замисли се за Пеони, сама в изолатора. Беше много лошо, че си го помисли, и тя тутакси се осъди за това, но сега, когато император Рикан беше мъртъв, Пеони първа щеше да получи лекарството.
Каи се покашля.
— Срещнах новия ви красив механик долу във фоайето и тя ми каза, че е тук отново да погледне мед-дроидите ви. Нали знаете, стига да поискате, мога да ви намеря финансиране за модели с по-високо качество.
Синдер се сепна от простичката дума „хубав“, но нито Каи, нито доктор Ърланд погледна към нея. Като се поклащаше на пети, тя огледа стаята. Прозорец висок от пода до тавана улавяше красива гледка към тучните градини на двореца и града зад тях. На етажерките имаше познати, но и необикновени предмети, нови и старинни. Купчина книги — тежки, от хартия, а не портскрийнове. Буркани пълни с треви и сухи цветя, буркани с грижливо надписани течности, буркани с животни и формалдехид. Една редица с камъни, метали и руди — всичките грижливо надписани.
Това беше кабинет, колкото на признат кралски учен, толкова и на магьосник.
— Не, не, трябва им само малко поддръжка, за да са в добро състояние — лъжеше пак така спокойно доктор Ърланд, както и предишния ден. — Нищо тревожно, пък и няма да ми е приятно да се налага да програмирам новите модели. А ако не бяха неизправните андроиди, нямаше да имаме извинение да каним госпожица Лин в двореца от време на време.
Засрамена, Синдер зяпна доктора, но на лицето на Каи започна да изгрява усмивка.
— Докторе — каза той, — говори се, че сте направили пробив през изминалите няколко дни. Вярно ли е?
Доктор Ърланд извади очилата от джоба си и се захвана да ги чисти с крайчеца на престилката.
— Принце, не би трябвало да разпитвате за такива слухове. Не искам да ви давам напразни надежди, преди да знам нещо със сигурност. Но когато разполагам със сигурна информация, вие ще сте първият, който ще прочете доклада. — Той надяна очилата на носа си.
Видимо доволен, Каи пъхна ръце в джобовете.
— Добре. В такъв случай, оставям ви на мира и се надявам съвсем скоро да видя доклада на бюрото си.
— Това може да се окаже трудно, Ваше Височество, като знаем, че вие нямате бюро.
Каи сви рамене и се обърна към Синдер. Очите му леко се смекчиха и той кимна учтиво.
— Надявам се пътищата ни пак да се пресекат.
— Така ли? В такъв случай, ще продължа да ви следя. — За миг тя се разкая за шегата, но тогава Каи се засмя. Истински. В гърдите на Синдер се разля топлина.
Принцът взе ръката й, изкуствената й ръка.
Синдер се изопна, ужасена, че той ще усети твърдостта на метала дори през ръкавиците, но още повече се уплаши да издърпа ръката си, за да не събуди съмнението му. Мислено пришпори механичната ръка да стане по-нежна, по-гъвкава, по-човешка, докато с поглед следеше Каи, който вдигна ръката й и я целуна. Развълнувана и смутена, тя затаи дъх.