— Освен ако не пожелаеш да станеш някой друг — каза той, прочитайки мислите й. — Крадци. Бегълци от закона. — Докторът се почеса по главата през шапката. — Необикновените лунитяни. Да започнем оттам, че те естествено нямат чипове.
— На земята няма лунитяни. Тоест, освен посланиците.
Погледът на доктор Ърланд се изпълни със снизхождение, сякаш Синдер беше наивно дете.
— О, да, има. За ужас на кралица Левана, не всички лунитяни се поддават с такава лекота на внушения, докато изпаднат в глуповато доволство, и мнозина са рискували живота си да избягат от Луна и да се преместят тук. Почти невъзможно е да напуснеш луната и, съм сигурен, че повече са умрели при опита и много по-малко са успели да се спасят, особено с новите ограничения, наложени на портовете, но не се съмнявам, това продължава да се случва.
— Но… това е незаконно. Изобщо не им е тук мястото. Защо не сме ги спрели?
За миг докторът сякаш щеше да се разсмее.
— Бягството от Луна е трудно. Идването на Земята е лесно. Лунитяните имат своите начини да маскират космическите си кораби и да навлязат в атмосферата на Земята, без да бъдат разкрити.
Магия. Синдер се размърда.
— От вашите уста звучи, като че ли бягат от затвор.
Доктор Ърланд повдигна и двете вежди.
— Да. Като че ли е точно така.
Синдер ритна крака на масата с ботушите. Стомахът й се беше свил на топка от мисълта, че кралица Левана пристига в Нов Пекин, а като си помисли, че десетки, а може би дори стотици лунитяни живееха на земята, откраднали самоличността на земляците, беше на път да се втурне към мивката. Тези диваци с програмирани идентификационни чипове и способност да промиват мозъците на хората. Можеха да бъдат, който си поискат, можеха да станат, който си поискат.
А земляците така и никога нямаше да научат, че са манипулирани.
— Не се плашете толкова, госпожице Лин. Лунитяните обикновено живеят в малките градове, където присъствието им остава незабелязано. Вероятността някога да срещнете някой от тях е доста малка. — Без да отлепя устни, той се усмихна с тънка усмивчица.
Синдер се изправи на масата.
— Вие очевидно знаете доста за тях.
— Аз съм стар човек, госпожице Лин. Знам доста неща.
— Добре. Имам един въпрос. Каква е тази работа с лунитяните и огледалата? Винаги съм смятала, че това е само мит и те не се страхуват от тях, но… Е, вярно ли е?
Докторът сключи вежди.
— Има известна доза истина. Нали знаете как използват своето обаяние?
— Не съвсем.
— А. Разбирам — рече той и се заклати назад на пети. — Така… дарбата на лунитяните не е нищо повече от способност да манипулират биоелектрическата енергия — енергия, естествено създавана от всички живи същества. Например, това е същата енергия, която акулите използват да откриват плячката си.
— Звучи точно като нещо, което лунитяните биха направили.
Браздите около устата на доктора се нагънаха.
— Лунитяните имат изключителната способност не просто да откриват биоелектричеството у другите, но и да го контролират. Могат да го манипулират така, че хората да виждат онова, което те искат да видят, и дори да изпитват това, което лунитяните поискат от тях да изпитат. Илюзията за себе си, която проектират в съзнанието на другите, е това, което те наричат обаяние.
— Като да накараш хората да те мислят за по-красива, отколкото си в действителност?
— Именно. Или… — Той посочи ръцете на Синдер. — Да накараш някого да види кожа там, където има метал.
Синдер смутено потърка изкуствената си ръка през ръкавицата.
— Затова кралица Левана е толкова поразителна. Някои даровити лунитяни като кралицата поддържат обаянието си през цялото време. Но както не може да излъже нетскрийна, така не може да излъже и огледалото.
— Значи не обичат огледалата, защото не искат да се виждат в тях?
— Суетата не е маловажна, но всичко опира до контрола. Много по-лесно е да излъжеш другите, че си красива, ако можеш да убедиш себе си в това. Но огледалата притежават тайнствената мощ да казват истината. — Доктор Ърланд се взря в нея като че развеселен. — А сега един въпрос към вас, госпожице Лин. Откъде този неочакван интерес към лунитяните?
Синдер сведе глава и проумя, че все още държи в ръцете си стилуса, откраднат от бюрото му.