Синдер стисна металната си ръка. За миг й се прииска да притежава някаква магия, за да разцепи главата му с мълнии.
— Не съм лунитянка. — Тя изтръгна рязко ръкавицата и размаха ръка пред лицето му. — Аз съм киборг. Не мислите, че това е достатъчни лошо, а?
— Лунитяните могат да бъдат киборги, точно както и хората. Рядко се случва, разбира се, като се има предвид, че отхвърлят кибернетиката и мозъчно машинния интерфейс…
Синдер ахна престорено:
— Не може да бъде! Та кой би се противил на това?
— Но двете не се изключват взаимно. А и не е никаква изненада, че са ви довели тук. След утвърждаването на убийството на ненадарените деца — щитове при управлението на кралица Чанари, много родители се опитват да спасят децата си, като ги доведат на земята. Повечето от тях умират, разбира се, и биват екзекутирани за опита, но въпреки това… мисля, че такава е била и вашата история. Говоря за спасението, не за екзекутирането.
Оранжевата светлинка примигна в крайчеца на окото й. Синдер присви очи.
— Лъжете.
— Не лъжа, госпожице Лин.
Тя отвори уста, готова да спори, но срещу кое точно? Кое от казаното от него беше задействало детектора на лъжата?
Докторът продължи да говори, а светлинната угасна.
— Това също обяснява и имунитета ви. В действителност, когато вчера надвихте патогените, първото предположение, което ми хрумна, е, че сте лунитянка, но не исках да казвам нищо, преди да съм се уверил докрай.
Синдер притисна с длани очи и спря ярката светлина от флуоресцентите.
— Това какво общо има с имунитета ми?
— Лунитяните, разбира се, имат имунитет срещу болестта.
— И откъде се разбира? Това не е всеизвестен факт. Тя сключи ръце върху опашката си.
— О. Ами всъщност, ако познавате историята, това е очевидно. Той закърши ръце. — Но тя предполагам не е известна на повечето хора.
Синдер скри лице и изпъшка. Може би човекът просто не беше с всичкия си и нямаше нужда да вярва на думите му.
— Вижте — започна доктор Ърланд, — лунитяните са първите преносители на летумозиса. Тяхното преселвано в малките градчета на земята предимно по време на управлението на кралица Чанари, за първи път поставя хората в контакт с болестта. Ако обърнем поглед към историята, ще видим, че това е нещо обичайно. Плъховете донасят бубонната чума в Европа, конквистадорите донасят едрата шарка на местното население в Америка. Това се е случило толкова отдавна — още през втората ера, че днес земляните приемат имунитета си за даденост, но с миграцията на лунитяните, така де… имунната система на хората просто не е била подготвена. Щом веднъж шепа лунитяни пристигнат на Земята и донасят болестта, тя пламва като огън.
— Мислех, че не съм заразна.
— Сега не сте, защото тялото ви си е изградило способи да се пребори с болестта, но е възможно в някакъв минал момент да сте били. Освен това подозирам, че лунитяните имат различни нива на имунитет — едни могат да се преборят изцяло с болестта, а други, без да развият някакви външни симптоми, я пренасят навсякъде, където отидат, и дори не подозират какво бедствие причиняват.
Синдер размаха ръце пред него.
— Не! Грешите! Има друго обяснение. Не може да съм…
— Разбирам, че това не е никак малко за преглъщане. Но трябва да разберете защо не може да останете тук, когато Нейно Величество пристигне. Прекалено опасно е.
— Не, вие не разбирате! Аз не съм една от тях!
Не само киборг, ами и лунитянка. Едното стигаше да направи от нея мутант, изгнаник, а двете? Тя потрепери. Лунитяните бяха жестоки, свирепи хора. Те избиваха своите деца — щитове. Те лъжеха, мамеха и промиваха един на друг мозъците си, само защото можеха да го правят. Не се интересуваха кого нараняват, щом това им носеше облаги. Тя не беше една от тях.
— Госпожице Лин, трябва да ме чуете. Не са ви довели тук без причина.
— И каква е тя? Да ви помогна да откриете лекарство? Мислете, че това е ироничен дар от съдбата?
— Не говоря за съдбата и превратностите й. Говоря за оцеляване. Не бива да позволявате на кралицата да ви вижда.
Синдер се сви до шкафа, все по-разстроена с всяка изминала минута.
— Че защо? Какво я интересувам аз?
Той се поколеба, а небесносините му очи гледаха диво в паника.
— Тя… тя ненавижда лунитяните — щитове, разбирате ли? Щитовете са неуязвими за обаянието на лунитяните. — Той изви ръце във въздуха в търсене на думата. — Тоест срещу промиването на мозъци. Кралица Левана не може да контролира щитовете и поради тази причина продължава да ги изтребва. — Устните му се ожесточиха. — Кралица Левана не би се спряла пред нищо, за да подсигури властта си, да прекърши всяка съпротива. А това означава да избие онези, които могат да й се опълчат — хора като вас. Разбирате ли ме, госпожице Лин? Ако ви види, тя ще ви погуби.