— Усетихте ли я?
— Разбира се — отвърна Торин. Очите му бяха насочени към кораба, но погледът му беше толкова съсредоточен, че можеше спокойно и към Марс да гледа. — Добре се справихте, ваше височество. Знам колко трудно е да й устои човек.
Каи отметна косата от челото си, като търсеше и най-малкия бриз, но никакъв вятър не подухваше.
— Не беше толкова трудно. Трая само миг.
Очите на Торин срещнаха неговите. Това беше един от редките случаи, в които Каи беше съзирал съчувствие там.
— Ще става все по-трудно.
Книга трета
„Не мога да ти позволя да дойдеш с нас, защото нямаш рокля и не умееш да танцуваш. Ще бъдеш срам за нас!“
Глава двайсет и първа
Синдер тежко се отпусна върху тезгяха и изпита облекчение, че най-сетне беше напуснала задушния апартамент. Не само охладителната система беше развалена отново и от поддръжката никакви ги нямаше, но и неловкостта между нея и Адри беше станала нетърпима. Откакто се прибра от лабораторията преди два дни, двете стъпваха на пръсти една край друга, като Адри все се стараеше да напомни на Синдер кой командва вкъщи и затова я накара да дефрагментира целия суперкомпютър на апартамента, да обнови софтуера, който вече не използваха, а в това време се прокрадваше наоколо, сякаш, би си помислил човек, се срамуваше от онова, което причини на Синдер.
Но вероятно Синдер си въобразяваше последното.
Поне Пърл не се беше прибирала цял ден вчера и се появи чак когато двете с Ико бяха се запътили да поработят върху колата.
Още един дълъг ден. Пак работа до среднощ. Не беше си дала сметка колко много има за поправка по колата — цялата ауспухова система трябваше да се подмени. Това означаваше, че сама трябва да направи много от частите, което щеше да й докара куп главоболия. Предусещаше, че ако с Ико искат да стегнат колата за път до нощта на бала, нямаше да има много време за сън.
Тя въздъхна. Балът.
Не се разкайваше, че беше отказала поканата на принца, защото знаеше колко зле ще свърши всичко. Нямаше съмнение, че куп неща щяха да се объркат — като се почне от стълбите, в които щеше да се спъне и да оголи изкусително пред принца металното си бедро, та се свърши с това да налети на Пърл и Адри или някой от пазара. Хората щяха да се разприказват. Клюкарските канали щяха да се разровят в миналото й и не след дълго целият свят щеше да научи, че принцът е отишъл с киборг на бала за коронясването си. Той щеше да бъде посрамен. Тя щеше да бъде посрамена.
Но нещата все така си оставаха сложни, когато се запита дали пък не грешеше? И какво, ако принцът не би имал нищо против? И ако светът беше друг и никой не се интересуваше дали тя е киборг… че на това отгоре и лунитянка?
Да. Гладна кокошка просо сънува.
Тя забеляза счупения нетскрийн на килима, надигна се от стола и клекна пред него. В черния екран можа да види очертанията на лицето и тялото си, потъмнялата кожа на ръцете, която изпъкваше на фона на тъмната стомана.
Отричането беше продължило, докато вече нямаше накъде. Тя беше лунитянка.
Но Синдер не се боеше от огледалните повърхности, не се боеше от отражението си. Съвсем не разбираше какво в него толкова безпокои Левана и тези като нея, към които и тя принадлежеше. Машинните части бяха единственото обезпокоително нещо в отражението на Синдер, а това й беше причинено на Земята.
Лунитянка. И киборг.
И беглец.
Адри знаеше ли? Не, Адри никога не би подслонила лунитянка. Ако знаеше, сама щеше да предаде Синдер на властите, и вероятно щеше да очаква да й платят.
А съпругът на Адри знаеше ли?
Синдер сигурно никога нямаше да научи отговора на този въпрос.
Но беше уверена, че тайната й няма да бъде разкрита, докато доктор Ърланд държеше устата си затворена. Тя просто трябваше да кара нататък, сякаш нищо не се беше случило.
В много отношения това беше точно така. Беше отхвърлена от обществото, както винаги е била.
Едно бяло топче върху повърхността на екрана привлече погледа й — андроидът на Каи, безжизненият му сензор се взираше в нея от тезгяха. Крушовидното му тяло беше най-светлото нещо в стаята и вероятно най-чистото. Напомни й на стерилните мед-дроиди от лабораторията и изолатора, но тази машина не криеше в торса си скалпели и спринцовки.
Работа. Техника. Имаше нужда да се разсее.