Тя се върна на масата и пусна за фон някаква тиха музика на звуковия интерфейс. Настани се удобно, хвана с две ръце андроида и го придърпа към себе си. След бърз оглед на външната обшивка, тя сложи андроида легнал и го застопори да не мърда.
Отвори задния панел и огледа електрическата система в цилиндричния корпус.
Андроидът имаше просто устройство. Вътрешността беше в голяма степен куха, една обвивка, която да приюти минимално количество твърди дискове, жици, чипове. Този вид андроиди се нуждаеше само от един централен процесор. Синдер допускаше, че андроидът трябва да бъде изтрит и програмиран наново, но чувстваше, че такова решение не е разумно. Въпреки равнодушието на Каи, ясно беше, че андроидът знае нещо важно, и след разговора в коридора на изследователския център, тя се опасяваше, че то беше свързано с лунитяните.
Военни стратегии? Класифицирани съобщения? Доказателства за изнудване? Каквото и да беше това нещо, Каи очевидно смяташе, че ще е от помощ, и беше поверил спасението на информацията в нейни ръце.
— Спокойно — измърмори тя и пъхна едно фенерче между зъбите си, за да може да вижда вътрешността на андроида. Взе едни клещи и избута жиците в главата на една страна. Конфигурацията му беше подобна на тази на Ико, така че Синдер познаваше частите и знаеше къде да намери всички важни връзки. Провери дали жичните съединители са здрави дали батерията има заряд, дали не липсва някоя от основните части, но всичко изглеждаше наред. Почисти шумовия транслатор и регулира вътрешния вентилатор, но андроидът Нанси — тази статуя от пластмаса и алуминий, все така не даваше признаци на живот.
— Накипрена от глава до пети, без да има кой да я види — каза Ико на вратата. От смях Синдер изплю фенерчето и погледна захабените си панталони.
— Точно така. Само диадемата ми липсва.
— Говорех за себе си.
Синдер се завъртя на стола. Ико беше закичила закръглената си глава с един от перлените гердани на Адри, а под сензора с ярко червило беше изрисувала размазано и ужасяващо подобие на устни.
Синдер се разсмя.
— Леле, този цвят наистина ти отива.
— Мислиш ли? — Ико се плъзна на колелата си в стаята, спря пред масата на Синдер и се опита да улови отражението си в нетскрийна. — Представях си как отивам на бала и танцуваме принца.
Синдер потърка с ръка брадичката си, а с другата отнесено потропа по масата.
— Интересно. Улавям се, че напоследък и аз си представям точно това.
— Знаех си, че ще го харесаш. Преструваш се, че си имунизирана срещу чара му, но нали те видях как го гледаше на пазара.
Ико потърка червилото и го размаза по бялата си брадичка.
— Е, хайде — Синдер стисна в клещите металните си пръсти. — Всички си имаме своите слабости.
— Знам, знам — съгласи се Ико. — Моята слабост са обувките. Синдер хвърли клещите на масата. Чувство близко до вина беше започнало да се заражда у нея, когато Ико се навърташе наоколо. Знаеше, че трябва да сподели с нея, че е лунитянка, знаеше, че никой по-добре от Ико нямаше да разбере какво е да си различен и нежелан. Но някак не можеше да намери сили да го изрече на глас. Между другото, Ико, оказа се, че съм лунитянка. Нямаш нищо против, нали?
Вместо това тя попита:
— Какво правиш тук долу?
— Проверявам дали нямаш нужда от помощ. Трябваше да почистя отдушниците, но Адри влезе да се къпе.
— И?
— Чух я да плаче.
Синдер примигна.
— О!
— Почувствах се безполезна.
— Разбирам.
Ико съвсем не беше от обикновените домакински андроиди, но беше запазила една особена черта — като всички тях и за нея най-страшното беше да се чувства безполезна.
— Разбира се, че се нуждая от помощ — каза Синдер и потри ръце. — Само гледай Адри да не те спипа с тия перли.
Ико вдигна с щипците си гердана и Синдер видя, че носеше и панделката, която Пърл й беше подарила. Тя се отдръпна, като че ли нещо я прободе.
— Я, светни тук.
Синият сензор грейна и освети вътрешността на Нанси. Синдер изви устни.
— Мислиш ли, че може да е хванала вирус?
— Може би софтуерът й е бил поразен от загадъчната красота на принца.
Синдер трепна.
— Хайде стига толкова за принца.
— Не мисля, че това е възможно. Все пак поправяш неговия андроид. Само си помисли за всичко, което знае, което е видяла и… — гласът на Ико изпращя. — Как мислиш, дали го е виждала без дрехи?