— Това е класифицирана информация. Не бива да я чувате.
— Знам. Но според мен си я предавала на някого, когато си била извадена от строя. — Синдер се молеше това да е бил Каи или някой от доверените му хора. Кралица Левана едва ли щеше да се зарадва особено да научи, че бъдещият император издирва законния наследник на трона.
— Стой мирно — каза тя и се пресегна за отвертката. — Ще завия панела ти и ще те отнеса обратно в двореца. В това време можеш да свалиш новинарските емисии от последните няколко дни. Доста неща се случиха, докато си била в безсъзнание.
Глава двайсет и втора
Синдер чуваше в ушите си предупреждението на доктор Ърланд, което отекваше като повреден аудио — файл през целия дванайсеткилометров път до двореца.
Кралица Левана няма да се спре пред нищо, за да подсигури властта си, да прекърши всяка съпротива. А това означава да избие онези, които могат да се опълчат срещу й — хората като вас. Ако ви зърне, тя ще ви погуби.
При все това, ако по пътя до двореца нещо се случеше с андроида, който разполагаше с автентична информация за изчезналата лунна принцеса, Синдер никога нямаше да си го прости. Отговорността да върне андроида невредим на Каи падаше върху нейните плещи.
Да не говорим, че дворецът беше огромен. Едва ли имаше голям шанс да се натъкне на лунната кралица, която и без това надали възнамеряваше да прекара времето си в дружески разговор с гражданите.
Нанси беше доста по-бърза от Ико и Синдер трябваше да ускори крачка, за да не изостава. Но скоро откриха, че те не бяха единствените граждани, тръгнали към двореца в този следобед, и трябваше да намалят крачка. В подножието на скалите, там, където главният път излизаше от града и преминаваше в частната алея към двореца, засенчена от усукани иглолистни дървета и сведени върби, виещият се път беше блокиран от пешеходци, които бавно пъплеха нагоре по хълма. Някои вървяха сами, други бяха на големи групи. Думите им стигнаха до Синдер, яростни и решителни, съпроводени от гневни жестове. Не я искаме тук. Какво си мисли Негово Височество? Нарастващият рев на тълпата отекваше надолу по пътя. Стотици, а може би хиляди разлютени гласове крещяха като един.
— Лунната кралица — вън! Лунната кралица вън! Лунната кралица вън!
Като зави зад последния ъгъл Синдер видя тълпата, която изпълваше двора пред кафявите порти на двореца и се разливаше надолу по улицата. Редицата от смутени стражи едва успяваше да я удържи.
Над главите им подскачаха плакати. По-добре война пред робство! Искаме императрица, не диктатор! Не на съюза със злото! На много от тях се виждаше забуленият образ на кралицата зачеркнат с червени линии.
В небето кръжаха дузина репортерски кораби, които снимаха протеста, за да го излъчат по света.
Синдер тръгна по края на множеството и като държеше пред себе си тялото на Нанси като щит, си проправи път към главния вход. Когато стигна портала обаче, откри, че е затворен и пред него рамо до рамо стояха на стража хора и андроиди.
— Извинете — обърна се тя към най-близкия от стражите. — Трябва да вляза в двореца.
Мъжът протегна ръка и я бутна една крачка назад.
— Днес граждани не се допускат.
— Но аз не съм с тях. — Тя сложи ръце на главата на Нанси. — Този андроид е собственост на Негово Императорско Височество. Бях наета да го поправя и сега го връщам. Много е важно.
Стражът погледна над носа си надолу към андроида.
— Имате ли пропуск от Негово Императорско Височество?
— Ами, не, но…
— Андроидът носи ли си номера?
— Да. — Нанси извъртя тяло и показа на стража идентификационния си код.
Той кимна.
— Може да влезете.
Вратите бяха открехнати едва и тълпата в миг се юрна напред. Синдер изкрещя от гневните гласове, които тътнеха в ушите й, и от внезапния напор на телата, който я запрати в стража. Без да се поколебае, Нанси се плъзна през вратата, но когато Синдер понечи да се мушне зад нея, мъжът препречи пътя й с ръка, удържайки с трудност тълпата.
— Само андроидът.
— Но ние сме заедно! — изкрещя тя над скандиранията.
— Без пропуск няма достъп.
— Но аз я поправих! Трябва да я доставя. Трябва да… да си взема парите. — Скимтенето в гласа й се стори противно на самата нея.
— Изпратете фактура до хазната, както правят всички останали — отвърна мъжът. — Никой няма да бъде допуснат без издаден пропуск.