— Добре — съгласи се Каи, като се надяваше дотогава Левана да е забравила този разговор. Лунитяни в Нов Пекин — по абсурдно нещо не беше чувал в живота си.
По лицето на Левана не остана и следа от доскорошния й гняв и изтеклите минути приличаха на сън. Тя кръстоса крака така, че цепката на фината й рокля разкри ивица млечнобяла кожа. Каи стисна челюсти и погледна през прозореца. Не знаеше дали му се повдига, или е на път да се изчерви.
— Като стана дума за коронацията ви — подхвана кралицата, — донесох ви подарък.
— Колко мило — с престорена сериозност изрече той.
— Да. Колебаех се дали да не го оставя за големия ден, но реших, че може да създаде грешно впечатление, ако го задържа.
Каи изгледа кралицата, без да може да скрие любопитството си.
— Така ли?
Тя сведе глава и по гърдите й се спусна каскада от кестеняви къдрици. Протегна пръсти към своя втори чародей, мъжът в червената дреха. От ръкава си той измъкна шишенце, не по-голямо от малкото пръстче на Каи, и го сложи в дланта на Левана.
— Искам да знаете — пророни Левана, — че живо се интересувам от благополучието на Републиката. Да наблюдавам вашата битка с летумозиса за мен беше жестоко.
Каи заби нокти в дланите си.
— Вие сигурно не знаете, но аз разполагам с екип от учени, които вече от няколко години са се посветили на изучаването на болестта, и изглежда, че най-сетне откриха лекарство.
В главата на Каи нахлу кръв.
— Какво?
Левана хвана шишенцето с два пръста и му го подаде.
— Това ще стигне за лечението на един възрастен мъж — изрече тя и цъкна с език — Ужасно късно, нали?
Светът се завъртя. Пръстите на Каи изгаряха от непреодолимо желание да се протегнат и да я стиснат за гушата, докато накрая ръцете му не почнаха цели да се тресат.
— Хайде — рече Левана с настойчива нежност в погледа. — Вземете го.
Каи сграбчи шишенцето от нея.
— От кога разполагате с лекарството?
Кралицата повдигна вежди.
— Едва няколко часа преди отпътуването ми беше потвърдено, че лекарството наистина действа.
Тя лъжеше. Дори не се опитваше да скрие факта, че лъже.
Вещица.
— Ваше Височество — произнесе с тих глас Торин и стисна с твърдата си ръка рамото на Каи. Отначало нежно, после по-силно — предупредително. Пулсът на Каи започна да прецежда мислите за убийство. Но не съвсем.
Левана скръсти ръце в скута си.
— Това шишенце е вашият подарък. Надявам се, млади ми принце, че то ще ви е от помощ. Мисля, че е в интерес и на двама ни да избавим планетата ви от болестта. До края на месеца моите учени могат да приготвят хиляди от тези дози. Но такова начинание, наред с работата и ресурсите вложени в него в продължение на шест години, постави страната ми пред сериозно изпитание и затова съм сигурна, че ще разберете нуждата от компенсация. Това изисква по-нататъшни преговори.
Гърдите на Каи се свиха.
— Вие бихте задържали лекарството? И то когато толкова много хора умират?
Въпросът беше глупав. Тя вече беше го задържала достатъчно дълго. Какво значение имаше за нея, ако междувременно все повече земляни заболяват?
— Имате много да учите за политиката. Мисля, че скоро ще откриете скъпи принце, че всичко опира до това да взимаш, но и да даваш.
Слепоочията му пулсираха тежко. Знаеше, че лицето му е станало червено, че яростта му помагаше на нея в играта й, но пет пари не даваше. Как смее да използва лекарството като разменна монета в политическия пазарлък? Как смее?
Ненадейно Сибил се изправи.
— Имаме посетител.
Като изпусна затаен дъх, Каи проследи погледа на Сибил към вратата, щастлив да откъсне поглед от кралицата и ахна:
— Нанси!
Сензорът на Нанси светна.
— Ваше Височество, простете за прекъсването.
Каи поклати глава и се опита да се отърси от изненадата си.
— Как… Кога…?
— Съзнанието ми беше възстановено преди един час и четиридесет и седем минути — отвърна андроидът. — И сега се явявам на служба. Позволете да изкажа съболезнованията си за преждевременната загуба на император Рикан. Новината разби сърцето ми.
Каи чу как кралицата изпръхтя насмешливо зад гърба му.