— Мисълта, че купчина метал може да има чувства, е направо обидна. Отпратете това чудовище.
Каи нацупи устни — пред себе си имаше голям избор от думи, с които да определи нейната безчувственост, но вместо това се обърна към Торин:
— Наистина, нека освободя Нейно Величество от присъствието на това чудовище и да се погрижа то да се върне към активното си състояние.
Той вече очакваше укор от Торин заради жалкия план за бягство, но Торин беше твърде облекчен, че спорът е приключил. Каи забеляза, че е пребледнял и се запита колко усилия ли беше коствало на него самия да овладее гнева си.
— Разбира се. Нейно Величество може би желае да направи една обиколка на градините?
Каи погледна с омраза кралица Левана и удари петите си една в друга.
— Благодаря за милия подарък — рече той с кратък поклон.
— Удоволствието е изцяло мое, ваше височество.
Каи напусна стаята с Нанси до себе си. Когато стигнаха главния коридор, от гърлото на Каи се изтръгна вик и той удари с юмрук близката стена, после се отпусна върху й, притиснал чело към нея.
Когато укроти дишането си, той се обърна и неочаквано му се прииска да заплаче — от гняв, от отчаяние, от облекчение. Нанси се беше завърнала.
— Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.
— Да, така изглежда, Ваше Височество.
Каи затвори очи.
— Дори не знаеш. Изминалите дни. Бях сигурен, че издирването ни е изгубено.
— Всички записи са непокътнати, Ваше Височество.
— Добре. Трябва незабавно да продължим работата си — сега повече от всякога това е от съдбовно значение.
Той се мъчеше да не даде израз на паниката, която го дереше с нокти отвътре. До коронацията оставаха девет дни. Кралица Левана беше пристигнала на Земята преди по-малко от денонощие и вече беше обърнала преговорите с главата надолу. Какви ли тайни щеше да разкрие още преди коронацията му, когато ролята да пази страната си наистина щеше да се стовари върху него?
Главата му пулсираше от болка. Ненавиждаше я заради това, което е, заради това, което бе сторила, заради начина, по който беше превърнала страданието на Земята в политическа игра.
Но сметките й бяха криви, като очакваше от него да се превърне в нейна марионетка. Докато можеше, той нямаше да й се подчинява — по всички възможни начини. Ще намери принцеса Селена. Доктор Ърланд ще направи същото лекарство. Дори няма да танцува с Левана на глупавия бал — стига да може: да върви по дяволите дипломацията.
Щом си спомни бала, буреносните облаци внезапно се разнесоха от мислите на Каи. Той отвори едно око и надзърна надолу към андроида.
— Защо механикът не е с теб?
— С мен е — отвърна Нанси. — Оставих я да чака вън пред двореца. Не я допуснаха да влезе без официален пропуск.
— Пред двореца ли? Още ли е там?
— Предполагам, че да, Ваше Височество.
Каи стисна шишенцето в джоба си.
— Сигурно нищо не е споменала за бала? Дали не е променила решението си, да речем?
— Никакъв бал не спомена.
— Да. Така. — Той преглътна, извади ръка от джоба и я отри в панталона си. Изведнъж осъзна колко много се бе разгорещил заради потискания си гняв. — Много се надявам все пак да го е споменала.
Глава двайсет и четвърта
Синдер приклекна с гръб до стената, която опасваше двореца и тениската й пое прохладата от камъните. Тълпата се бе разотишла и единствено отъпканите плакати напомняха за нея. Дори стражите бяха напуснали двора, при все че железните порти все така стояха заключени. Два каменни чилина бяха кацнали над главата на Синдер и от време на време изпращаха електромагнитни импулси, които бучаха в ушите й.
Ръката й най-сетне беше спряла да трепери. Предупрежденията пред очите й най-сетне се бяха скрили. Но объркването беше останало — все така непроменено.
Тя беше лунитянка. Добре.
Тя беше рядък вид лунитянка, щит, който не може да изкривява мислите и чувствата на другите и самият той е имунизиран срещу вмешателства.
Добре.
Но тогава защо обаянието на Левана беше въздействало и върху нея и всички останали?
Доктор Ърланд или грешеше или мамеше. Може би изобщо не беше лунитянка, а той е направил грешка. Може би имаше друга причина за имунитета й.
Тя издаде стон на униние. Никога любопитството й да узнае миналото, историята си не е било толкова силно. Искаше да научи истината.