Сепна я характерния шум на портите по техните заровени релси. Синдер вдигна глава и видя по калдъръма към нея да се носи чисто бял андроид.
— Лин Синдер? — той подаде напред един скенер.
Тя премигна и като се подпря на стената за опора, с мъка се изправи на крака.
— Да? — рече тя и протегна китката си.
Скенерът изписука и андроидът, без да спира, се обърна кръгом и затрополи обратно към двореца.
— Последвайте ме.
— Чакайте… какво? — погледът й боязливо се стрелна напред към балкона, на който беше стояла лунната кралица.
— Негово императорско височество пожела да размени няколко думи с вас.
Синдер оправи ръкавиците си и хвърли поглед към пътя, който щеше да я отведе далеч от двореца, обратно към безопасното съществуване на невидимо момиче в един огромен град. Като изпусна бавна въздишка, тя се обърна и последва андроида.
Изящните врати на двореца бяха високи колкото два етажа. Позлатата им беше ослепителна на слънцето, отразено в блясъка им, когато се отвориха. Зад тях вестибюлът беше блажено прохладен и осеян с внушителни скулптори от нефрит, екзотични цветя, гласове и гласовете и стъпките на дузина забързани дипломати и правителствени чиновници, на които пригласяше спокойната песен на бълбукаща вода.
Но Синдер не забеляза нищо от това. Изпълваше я страх да не се намери лице в лице с кралица Левана, но се намери лице в лице с принц Каи.
Той чакаше, подпрян на една каменна колона.
Когато я видя, той се изправи и се усмихна леко, но това не беше една от неговите ослепителни, безгрижни усмивки.
Всъщност той изглеждаше изтощен.
Синдер сведе глава в поклон.
— Ваше Височество.
— Лин-мей. Нанси ми каза, че чакаш.
— Не пускаха хора в двореца. Просто исках да се уверя, че е стигнала до вас. — Тя сложи ръце зад гърба си. — Надявам се, че проблемът за националната сигурност скоро ще бъде решен.
Синдер се опита да придаде безгрижност на гласа си, но лицето на Каи като че трепна.
Той сведе поглед към андроида и каза:
— Това е всичко, — и зачака, докато андроидът се скри в една ниша близо до входа. После продължи. — Съжалявам, че ти губя времето, но исках лично да ти благодаря, затова че я поправи.
Тя вдигна рамене.
— За мен беше чест. Надявам се… надявам се, че ще откриете онова, което търсите.
Каи присви очи подозрително и погледна през рамо, когато край тях минаха две елегантно облечени жени. Едната говореше оживено, а другата кимаше в съгласие, но нито една от тях не обърна внимание на Синдер и Каи. Когато отминаха, Каи въздъхна и се обърна отново към нея.
— Изскочи нещо ново. Трябва да говоря с доктор Ърланд.
Синдер кимна с разбиране, но може би твърде енергично.
— Разбира се — отвърна тя и отстъпи към красивите врати. — Сега, когато Нанси се върна, аз ще…
Тя спря на средата.
— Извинете?
— Ще ми разкажеш какво си открила. Каква беше повредата.
Тя взе да кърши ръце, без да знае дали кожата й тръпнеше от удоволствие или по-скоро от ужас. Неизбежната мисъл за присъствието на кралицата не я напускаше. При все това не можа да потисне глуповата си усмивка.
— Да. Разбира се.
Каи сякаш изпита облекчение и посочи с глава един широк коридор.
— Е… Каква беше повредата? — попита той, докато двамата прекосяваха величествения вестибюл.
— Един от чиповете — рече тя. — Мисля, че чипът за директна връзка е прекъснал връзката й със захранването. Достатъчно беше да го извадя, за да се събуди.
— Чип за директна връзка?
Синдер огледа хората, които се мотаеха наоколо. Никой не проявяваше интерес към принца. Но тя все пак сниши глас, когато заговори.
— Точно така. ДИР КОМ-а. Нали вие сте го инсталирали?
Той поклати глава.
— Не. В двореца използваме ДИР КОМ за международните конференции, но като махнем това настрана, не мисля, че някога съм виждал такъв чип. Защо някой би го сложил на андроид?
Синдер стисна устни и си помисли за нещата, които Нанси беше захванала да говори, щом се събуди. Вероятно именно тях беше започнала да предава, когато е изгубила съзнание — по всяка вероятност по време на директната връзка.
Но кой беше получателят?