— Синдер?
Тя подръпна крайчеца на ръкавицата си. Искаше да му каже, че знае за разследванията му, че и друг някой също беше научил, но не можеше да промълви и дума в средата на претъпкания коридор на двореца.
— Някой е имал достъп до нея, точно преди да се повреди. Целта му е била да инсталира чипа.
— И защо му е на някой да й инсталира дефектен чип?
— Не мисля, че е дефектен. Изглежда, че част от информацията е била изпратена, преди Нанси да спре работа.
— Какво… — Каи се поколеба. Синдер забеляза изопнатата стойка, неспокойството в очите му. Той склони глава по-близо до нея и едва забележимо забави крачка. — Каква информация може да бъде изпращана по директните връзки?
— Каквато може да се изпраща и по мрежата.
— Но ако някой е имал достъп до нея от разстояние, той не е могъл да… тоест, тя би трябвало сама да му даде достъп до информацията, която е получил, нали така?
Синдер отвори уста, поколеба се и я затвори.
— Не знам. Не съм сигурна как би работила директната връзка на андроид особено, ако той не е бил снабден с нея първоначално. Но съществува възможност, че онзи, който е поставил чипа на Нанси, се е надявал да получи информация. Вероятно… точно определена информация.
— Как да открия кой е поставил чипа на Нанси и какво е успял да научи?
Синдер преглътна.
— Аз опитах да се свържа, но изглежда връзката е била прекъсната. Ще продължа да опитвам, но засега няма как да науча кой е бил от другата страна. Колкото до това какво е научил…
Уловил намека в гласа й, Каи спря ход и се обърна към нея с горящи очи.
Синдер зашепна, като говореше трескаво.
— Знам какво търсите. Чух част от информацията, която е открила Нанси.
— Аз все още не знам какво е открила.
Тя кимна.
— Ами… интересно е.
Погледът му светна и, проточил врат, той се приближи към нея.
— Тя е жива, нали? Нанси знае къде се намира?
Синдер поклати глава, а страхът започна да я дере с ноктите си — Левана беше някъде сред тези стени.
— Не бива да говорим за това тук. А и Нанси сигурно знае повече от мен.
Каи се смръщи и отстъпи назад, но беше видно, че мислите му продължаваха да го вълнуват, докато стигна до асансьорите и даде указания на андроида там.
— Значи — каза той и скръсти ръце, докато чакаха — според теб Нанси знае някаква важна информация, но някой друг също може да се е добрал до нея.
— Страхувам се, че е така — отвърна Синдер. — А и самият чип беше необичаен. Нито силиконов, нито карбонов. Досега не съм виждала такъв чип.
Каи я погледна със свъсени вежди.
— Как така?
Синдер вдигна пръсти като че ли държеше в тях четка пред очите си.
— На големина и форма прилича на всеки друг чип. Но този блещукаше. Като… малък скъпоценен камък. С перлен отблясък.
Цветът изчезна от лицето на Каи. Той стисна очи с разкривени черти.
— Значи е лунен.
— Какво? Сигурен ли сте?
— Корабите им са изработени от същия материал. И аз не знам точно какъв е, но… — Той изруга, като разтриваше с палец слепоочията си. — Сигурно е била Сибил или стражът й. Те пристигнаха няколко дни, преди Нанси да се развали.
— Сибил?
— Чародейката на Левана. Кученцето, което върши всичката й мръсна работа.
Сякаш менгеме стисна Синдер за гушата. Ако информацията беше стигнала до тази Сибил, тя почти сигурно беше стигнала и до кралицата.
— Асансьор В за негово императорско височество — обяви андроидът, щом вратите на втория асансьор се отвориха. Синдер се качи след Каи и не се въздържа, а погледна нагоре към камерата на тавана. Ако лунитяните бяха проникнали в един от кралските андроиди, тогава можеха да проникнат навсякъде.
Подтиквана да се държи естествено от чувството на параноя, тя отметна един кичур коса зад ухото си. Вратите се затвориха.
— Да разбирам ли, че нещата с кралицата не вървят съвсем добре?
Каи изкриви лице, като че ли това беше най-болезнената тема на света, и се отпусна на стената. Сърцето на Синдер се трогна да види как поведението на императора се свлече от него. Тя погледна върха на ботушите си.
— Не съм вярвал, че човек може да мрази някого толкова силно, колкото аз я мразя. Тя е зла.
Синдер трепна.
— Мислите ли, че е безопасно да… ако тя е сложила онзи чип в андроида ви…