— Значи, все пак, искаш да дойдеш с мен.
Синдер стегна раменете си.
— Това не е от значение. Не мога да дойда.
— Но аз имам нужда от теб.
— Имате нужда от мен?
— Да. Не разбираш ли? Ако съм с теб през цялото време, тогава кралица Левана няма да може да ме върже за себе си на разговор или… — Той потрепери. — Танц.
Синдер политна назад, а погледът й се размаза. Кралица Левана. Естествено, че всичко беше заради кралица Левана. Какво й беше казала Пеони преди сто години още? Някакви слухове за брачен съюз?
— Не че съм против танците. Аз мога да танцувам. Ако и ти искаш.
Тя присви очи.
— Какво?
— Но ако не искаш, няма да танцуваме. Ако не знаеш да танцуваш. Това не е нещо срамно.
Усетила главоболие, тя захвана да търка чело, но спря, когато осъзна, че ръкавиците й бяха мръсни.
— Наистина, наистина не мога да дойда — рече тя. — Разбирате ли… — „Нямам рокля. Адри няма да го допусне. А кралия Левана ще ме убие.“ — Заради сестра ми е.
— Сестра ти?
Тя преглътна и отпусна поглед към лакирания паркет от тъмно дърво. Дори асансьорите в двореца издаваха елегантност.
— Да. По-малката ми сестра. Болна е от чумата. И просто без нея няма да е същото — не мога да отида, няма да отида. Съжалявам. — Синдер остана изненадана — думите прозвучаха искрено даже в собствените й уши. Зачуди се дали детекторът на лъжата щеше да се включи, ако можеше да я види.
Каи се облегна на стената. Косата беше паднала над очите му.
— Не, аз съжалявам. Не знаех.
— Нямаше как да знаете. — Синдер отри длани в бедрата си. Кожата й гореше под ръкавиците. — Всъщност, има нещо… което ми се иска да ви кажа. Ако не възразявате.
Той килна глава, заинтригуван.
— Мисля, че тя би искала да знаете за нея. Това е… Казва се Пеони. На четиринайсет е и е лудо влюбена във вас.
Веждите му се извиха нагоре.
— Само си помислих, че ако стане някакво вълшебство и тя оцелее — ще може ли да я поканите на танц? На бала? — гласът на Синдер задра на гърлото й — нали знаеше, че вълшебства не съществуват. Но трябваше да попита.
Погледът на Каи я изгори. Той кимна бавно и решително.
— За мен ще бъде удоволствие.
Тя сведе глава.
— Ще й кажа, за да го очаква с нетърпение.
С крайчеца на окото си Синдер видя как Каи мушна ръка в джоба и я сви в юмрук.
— Вече ставаме съмнителни за хората отвън — обади се Синдер. — Слуховете ей сега ще плъзнат навред. — Каза тя с тромав смях, на който Каи не отговори. Когато отново се осмели да го погледне, с отпуснати рамена той гледаше разсеяно дървената облицовка на стената зад нея.
— Добре ли сте?
Той взе да кима, но спря.
— Левана смята, че може да си играе с мен като с кукла на конци. — Челото му се набръчка. — И тъкмо ми хрумна, че току-виж излязла права.
Синдер размърда ръкавиците си. Колко лесно беше забравила с кого разговаря, както и всичките неща, за които той трябваше да мисли, неща къде-къде по-важни от нея. По-важни дори от Пеони.
— Мисля, че всичко ще оплескам — обади се той.
— Няма. — Тя гореше от желание да протегне ръка към него, но се спря и закърши ръце. — Вие ще бъдете от онези императори, които всички обичат и почитат.
— Да. Сигурно.
— Говоря сериозно. Вижте само колко сте загрижен, колко много се стараете, а още дори не сте станали император. Освен това, — тя скръсти ръце, като покри ръкавите си, — вие не сте сам. Имате и съветници, и секретари, и ковчежници, и свои представители във всички провинции… Е, хайде, сам човек колко може да напакости?
Кан се засмя, но не от сърце.
— Не ми помагаш да се почувствам по-добре, но ценя усилията ти. — Той вдигна очи към тавана. — Пък и аз не е редно да ти казвам тези неща. Те не са твой проблем. Просто… с теб се говори лесно.
Тя пристъпи от крак на крак.
— Донякъде е и мой проблем. Искам да кажа всички трябва да живеем тук, нали?
— Можеш да се преместиш в Европа.
— Знаете ли, напоследък точно това се върти в главата ми.
Каи се засмя и този път топлината се завърна в гласа му.
— И ако това не е вот на доверие, не знам какво е тогава.
Тя сведе глава.
— Вижте, знам, че сте царска особа и прочее, но хората сигурно губят търпение да чакат аса… — дъхът й се накъса, когато Каи се наведе напред, толкова близо, че тя за малко си помисли, че ще я целуне. Синдер замръзна, заля я вълна от паника и тя едва смогна да вдигне очи.