Синдер се ухили в отговор. По-малката й доведена сестра приличаше на ангел, роклята й — цялата в сребро и блясък, а уловеше ли светлината от огъня, добиваше бледолилави оттенъци.
— Пърл — с пръст Адри даде знак на по-голямата си дъщеря да се завърти и по целия й гръб се видяха върволица от перлени копчета. Като на Пеони и нейната рокля имаше прилепнал корсаж и поли от воали, само че беше изработена от ефирно злато. — Стеснете я още малко в кръста.
Докато промушваше една игла през подгъва на деколтето на Пеони, непознатата, зърна Синдер на вратата и подскочи уплашено, но бързо извърна глава. Като отстъпи назад, жената извади от устата си снопче остри карфици и наклони глава на една страна.
— Вече доста я пристегнах — рече тя. — Трябва да може и да танцува, нали така?
— Трябва да може да си намери съпруг — отвърна Адри.
— Не, не — шивачката се засмя сподавено и едновременно с това пристегна роклята около кръста на Пърл. Синдер видя как Пърл глътна стомаха си, колкото можа и под плата ребрата й изпъкнаха. — Твърде малка е да се жени.
— Вече съм на седемнайсет — обади се Пърл и стрелна жената с яден поглед.
— На седемнайсет! Виждаш ли? Още е дете. Сега й е време да се забавлява, нали така момиче?
— Твърде е скъпа за забавления — изрече Адри. — От тази рокля очаквам резултати.
— Не се тревожи, Лин–джи. Пърл ще е прекрасна като утринна роса.
И като тикна обратно в устата си карфиците, жената се зае с деколтето на Пеони.
Адри вдигна брадичка и най-сетне, като обходи с поглед мръсните обувки и спортните й панталони, благоволи да забележи Синдер.
— Ти защо не си на пазара?
— Затвори рано днес — Синдер отправи многозначителен поглед към нетскрийна, но Адри не го проследи. Като се престори на равнодушна, Синдер посочи с палец към коридора. — Само да се поизчистя и съм готова за пробите.
Шивачката спря.
— Още една рокля ли, Лин–джи? Не съм донесла плат за…
— Ти смени ли магниремъка на кораба?
Усмивката на Синдер се разколеба.
— Не, още не съм.
— Никой от нас няма да отиде на бала, ако магниремъка не се смени.
Синдер потисна раздразнението си. Миналата седмица вече два пъти бяха водили този разговор.
— За да купя нов, ми трябват пари. 800 униви най-малко. Ако доходите от пазара не отиваха право в твоята сметка, досега щях да съм купила.
— И да ти се доверя, че няма да ги похарчиш за някоя от глупавите ти играчки? — като изрече „играчки“, Адри изгледа Ико свирепо и сви устни, макар че строго погледнато Ико беше нейна. — Освен това не мога да си позволя и магниремък, и нова рокля, която ще облееш само веднъж. Ще трябва да измислиш друг начин да поправиш кораба или сама да си намериш рокля за бала.
От яд коремът на Синдер се сви на топка. Можеше да им напомни, че Пърл и Пеони трябваше да получат готови рокли, а не по поръчка, за да останат пари за нея. Можеше да им напомни, че след като тя изкарваше парите, те трябваше да са нейни и да ги харчи, както намери за добре. Но думите нямаше да доведат доникъде. Според закона Синдер принадлежеше на Адри, точно както и домашния андроид, а също и парите й, малкото й вещи и дори новият й крак. Адри обичаше да й го напомня.
И така Синдер стъпка гнева си, преди Адри да забележи искрата на неподчинението.
— Може да успея да направя бартер за ремъка. Ще попитам в кварталните магазини.
— Защо не разменим този безполезен андроид? — презрително рече Адри.
Ико се сви зад краката на Синдер.
— Нищо няма да вземем от нея — увери я Синдер. — Никой няма да купи такъв стар модел.
— Естествено, че никой. Май трябва и двете ви да продам на части. — Адри се пресегна и взе да нагласява недовършения подгъв на ръкава на Пърл. — Не ме интересува как ще поправиш кораба, само го поправи преди бала и гледай да е евтино. За какво иначе ми е тоя тенекиен боклук? Само заема ценно място на паркинга.
Синдер пъхна ръце в задните си джобове.
— Искаш да кажеш, че ако поправя кораба и си набавя рокля, тази година наистина ще мога да отида?
Адри нацупи леко устни.