— Да не изпреварваме събитията — отвърна докторът. — Вероятно се нуждае от ново наместване.
Синдер стисна зъби — детекторът на лъжата светна. Той отново лъжеше принца. Лъжеше и нея. Но Каи не възрази, не зададе въпроси. Той пое дълбоко дъх и се обърна към Синдер. Изражението му я накара да се почувства неловко — това беше поглед, който казваше, че тя е порцеланова кукла, крехка, чуплива.
И може би зад това се показваше мъничко разочарование.
— Добре съм, наистина.
Тя разбра, че не успя да го убеди, но той не искаше да спори с нея. Комуникаторът му звънна отново. Той най-сетне го погледна, намуси се и го изключи.
— Трябва да тръгвам.
— Очевидно.
— Министър — председателят на Африка е свикал среща на световните лидери. Много досадно и много политическо. Моят съветник е на ръба на нервна криза.
Тя повдигна вежди и го погледна така, че да изрази, както сама се надяваше, че с нея всичко е наред, нищо че той я оставя. Все пак той беше принц. Най-влиятелните мъже и жени на Земята го бяха извикали. Тя разбираше.
Но той още стоеше тук, с нея.
— Добре съм — повтори пак Синдер. — Вървете.
Тревогата в очите му се смекчи. Той се извърна към доктор Ърланд, извади нещо от джоба си и го пъхна в ръката му.
— Дойдох още да ви донеса и това.
Доктор Ърланд надяна очилата си и вдигна шишенцето на светлината. То беше пълно с прозрачна течност.
— И това е?
— Подарък от кралица Левана. Според нея това е лекарство срещу летумозиса.
Сърцето на Синдер подскочи. Тя впи поглед в шишето.
Лекарство ли?
Пеони!
Доктор Ърланд пребледня, а очите му се разшириха зад стъклата.
— Така ли?
— Може да е трик. Не знам. Предполага се, че тази доза е достатъчна за един възрастен.
— Разбирам.
— Е? Мислите ли, че ще можете да направите същото? Ако е лекарство?
Докторът сви устни в тънка черта и свали шишето.
— Това зависи от много неща, Ваше Височество — рече той след дълго мълчание. — Но ще се постарая.
— Благодаря ви. Известете ме, веднага щом откриете нещо.
— Разбира се.
Облекчението изглади челото на Каи. Той се обърна към Синдер.
— А ти ще ме известиш, ако нещо…
— Да.
— … те накара да промениш решението си за бала?
Синдер стисна устни.
Усмивката на Каи едва се докосна до очите му. Той се поклони рязко на доктора и си тръгна. Синдер върна поглед на шишето, стиснато в юмрука на доктора. Желание пробяга през нея. Но тогава зърна побелелите му кокалчета, вдигна очи и се озова на мушката на яростния му поглед.
— Какво си мислите, че правите тук? — попита той и удари по бюрото. Тя се сепна, изненадана от бурната му реакция. — Давате ли си сметка, че кралица Левана е тук, сега, в този дворец? Не ме ли чухте, като ви казах да стоите далеч от двореца?
— Трябваше да доставя андроида на принца. Това е част от работата ми.
— Вие говорите за препитание, а аз говоря за живота ви. Тук не сте в безопасност!
— За ваша информация този андроид може да е от жизненоважно значение. — Тя стисна зъби и се въздържа да каже повече. Като въздъхна тежко, свали горещите ръкавици и ги пъхна в джоба. — Добре де, съжалявам, но сега съм тук.
— Трябва да си вървите. Веднага. Ами ако поиска да види лабораториите?
— И защо й е на кралицата да разглежда лаборатории ви? — Тя се настани срещу доктор Ърланд. Той остана прав. — Освен това, малко сте закъснели. Кралицата вече ме видя.
След това известие, тя очакваше докторът да избухне отново, но вместо това на начумереното му лице тозчас се появи ужас. Гъстите му вежди се скриха под шапката. Той бавно седна на стола.
— Тя ви е видяла? Сигурна ли сте?
Синдер кимна.
— Бях на двора по време на протеста. Кралица Левана се показа на един от горните балкони и… направи нещо. На тълпата. Проми им мозъците или ги омая с обаянието си, или както там му казвате. Всички хора се успокоиха и спряха да протестират. Беше толкова зловещо. Сякаш всички забравиха защо са там, забравиха, че я мразят. И просто си тръгнаха.
— Да. — Доктор Ърланд сложи шишето на бюрото. — Изведнъж става ясно как съумява да опази хората си да не се бунтуват срещу нея, нали?
Синдер се приведе напред, като барабанеше с метални пръсти по бюрото.