— Но ето каква е работата. Бяхте казали, че щитовете не се влияят от лунното обаяние, нали така? Затова и тя наредила тяхното, тоест нашето, избиване, нали?
— Точно така.
— Но на мен тя успя да ми въздейства. Аз й повярвах както всички останали. Поне, докато софтуерът ми не се намеси и не пое контрола. — Тя следеше с очи доктор Ърланд, който свали шапката си, пооправи козирката и пак я надяна върху сивата си бухнала коса. — Това не би трябвало да се случва, нали? Защото аз съм щит.
— Не — изрече той, без да е убеден. — Не би трябвало.
Той се надигна от стола и се обърна към прозорците.
Ръцете я засърбяха да се протегне и да сграбчи шишето от бюрото, но Синдер се въздържа. Лекарството, ако това беше лекарство, беше предназначено за всички.
Като преглътна, тя се отпусна назад.
— Докторе? Като че ли не сте особено изненадан.
Той вдигна ръка и потупа устата си с два пръста, а сетне бавно се обърна към нея.
— Може би съм разчел погрешно диагностиката ви.
Лъжа.
Тя стисна ръце в скута си.
— Или просто си спестихте истината.
Той свъси вежди, но нищо не отрече.
Синдер сгъна пръсти.
— Значи тогава аз не съм лунитянка?
— Нищо подобно. Съвсем сигурно е, че сте лунитянка.
Истина.
Разочарована, тя се начумери в стола.
— Направих някои проучвания, касаещи семейството ви, госпожице Лин. — Той сигурно видя как очите й светнаха, защото побърза да вдигне двете си ръце. — Имам предвид семейството на осиновителите ви. Знаете ли, че починалият ви настойник, Лин Гаран, е проектирал системи за андроиди?
— Хм. — Синдер си помисли за гравираните плочки и наградите, които седяха на камината в дневната на Адри. — Звучи ми познато.
— Добре. Една година преди вашата операция той показва на научното изложение в Нов Пекин прототип на свое откритие. Нарича го биоелектрическа система за сигурност.
Синдер се опули.
— Какво?
Доктор Ърланд се изправи и взе да ровичка по нетскрийна, докато оттам пред тях не затрептя позната холограма. Той увеличи изображението на врата и показа една черна точица в горната част на гръбначния стълб.
— Това.
Синдер вдигна ръка и заразтрива врата си.
— Това устройство се свързва към нервната система на даден човек. Целта му е двояка: то предпазва земляните от външно манипулиране на собственото им биоелектричество. В общи линии, защитава ги от контрола на лунитяните. Когато обаче се инсталира на лунитяни, то не им позволява да манипулират биоелектричеството на другите хора. Това е като да сложите дарбата на лунитяните под ключ.
Синдер поклати глава, като не спираше да се разтрива.
— Ключ ли? За магията? Че това изобщо възможно ли е? Доктор Ърланд вдигна пръст.
— Това не е магия. Да се твърди, че е магия, дава само още повече власт в ръцете им.
— Добре. Биоелектрическото си нещо. Но възможно ли е?
— Очевидно, че да. Дарбата на лунитяните е способността да използваш мозъка си за производство и контрол на електромагнитната енергия. За да се блокира тази способност, е необходима промяна на нервната система при навлизането й в мозъчния ствол и да се направи това, без да се нарушава двигателната способност и сетивността, би било… доста впечатляващо е. Наистина изобретателно.
С увиснала челюст Синдер проследи с поглед доктора, който се отпусна в креслото си.
— Щял е да стане милионер!
— Може би, ако беше оцелял. — Докторът изключи екрана. — Когато показал откритието си на изложението, прототипа все още не бил тестван и съвременниците му били скептично настроени — и съвсем основателно. Първо е трябвало да изпробва.
— А за тази цел се нуждаел от лунитянин.
— На теория се е нуждаел от един лунитянин и един землянин, за да тества двете цели поотделно. Дали е намерил землянин не знам, но е намерил вас и е инсталирал изобретението си, за да не ви позволи да използвате дарбата си. Това обяснява защо след операцията не сте си служили с нея.
Кракът й заигра неспокойно.
— Вие не сте разчели погрешно диагностиката ми. Знаели сте това от самото начало. От мига, в който влязохте в онази стая, вие знаехте, че съм лунитянка и че имам този шантав ключ и… знаели сте.
Доктор Ърланд закърши ръце. Синдер видя една златна халка на пръста му, която досега не беше забелязвала.