— Какво ми причинихте? — рече тя и като тропна с крака, се изправи. — Когато ме докоснахте и така ужасно ме заболя, и припаднах, и… и ето днес пак. Каква е причината? Какво ми става?
— Успокойте се, госпожице Лин.
— Защо? За да продължите с лъжите си, точно както постъпихте и с принца?
— Ако съм излъгал, то е било, за да ви защитя.
— От какво?
Доктор Ърланд допря върховете на пръстите си.
— Разбирам, че сте объркана…
— Не, грам нищо не разбирате! Преди седмица знаех напълно коя съм, какво съм, и дори да съм била един безполезен киборг, поне го знаех. А сега… сега съм лунитянка, лунитянка, която би трябвало да има от магията, но не може да я използва, и не стига това, ами сега по някакви причини тази обезумяла кралица иска да ме убие.
„ПОВИШЕНИ НИВА НА АДРЕНАЛИН“, предупреди я контролният панел. „ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ: БАВНО, ОТМЕРЕНО ДИШАНЕ. БРОЙ 1, 2, 3…“
— Моля ви, успокойте се, госпожице Лин. Всъщност имали сте късмет, че на вас са избрали да сложат този ключ.
— Напълно сте прав. Нима не знаехте? Аз просто умирам да се отнасят с мен като с опитно зайче.
— Дали ви харесва, или не, но вие само сте спечелили с ключа.
— Как?
— Ако престанете да крещите, ще ви кажа.
Тя прехапа устни и усети, че почти против волята й дишането се нормализира.
— Добре, но този път ми кажете истината. Тя скръсти ръце и седна.
— Госпожице Лин, понякога можете да уплашите човек. — Доктор Ърланд въздъхна и се почеса по слепоочието. — Вижте, манипулирането на биоелектричеството е толкова естествено за лунитяните, че за тях на практика е невъзможно да не го и ползват, особено на такава крехка възраст. Ако ви бяха оставили да действате чрез вашите способи, щяхте да привлечете твърде много внимание върху себе си. Все едно да напишете на челото си „Лунитянка“. А дори да се бяхте научили да я владеете, дарбата е такава съществена част от нашата вътрешна природа, че ако човек си играе с нея, това може да доведе до разрушителни странични ефекти върху психиката му — халюцинации, депресия… дори лудост. — Той притисна върховете на пръстите си. Чакаше. — Така че, разбирате, ключът, който са сложили върху дарбата ви, ви е предпазил по много начини от самата вас.
Синдер го гледаше с отегчени очи.
— Разбирате ли защо това е било от взаимна изгода? — продължи докторът. — Лин Гаран е намерил своя пациент, а вие сте могли да се слеете със земляните, без да изгубите разсъдъка си.
Синдер бавно се наклони напред.
— Нашата?
— Моля?
— Нашата. Вие казахте, че дарбата е „съществена част от нашата вътрешна природа“.
Докторът се изправи в цял ръст и взе да намества ревера на престилката си.
— А. Така ли съм казал?
— Вие сте лунитянин.
Той свали шапката си и я запрати на бюрото. Без нея изглеждаше по-нисък. По-стар.
— Не ме лъжете.
— Нямам такова намерение, госпожице Лин. Просто търся начин да ви обясня, начин, който да ви накара да не ме съдите твърде строго.
Като стисна зъби, Синдер отново скочи от стола и отстъпи назад от бюрото. Взираше се напрегнато в него като че ли на челото му наистина щеше да се появи надпис „Лунитянин“.
— Как да повярвам и на една думичка от това, което казахте? Откъде да знам, ме и сега не ми промивате мозъка?
Той сви рамене.
— Ако по цял ден ходех насам-натам и омайвах хората, не мислите ли, че поне щях да ги накарам да повярват, че съм по-висок?
Тя се намръщи, без да му обръща внимание. Мислеше за кралицата на балкона и как оптобиониката я предупреди, че лъже, макар тя да не бе изрекла и дума. По някакъв начин мозъкът и успяващо да различи реалността от илюзията, дори когато очите й се лъжеха.
Като присви очи, тя насочи пръст към доктора.
— Вие използвахте контрол върху ума ми. Когато се срещнахме. Вие… вие ми промихте мозъка. Точно като кралицата. Накарахте ме да ви се доверя.
— Не бъдете несправедлива. Вие се канехте да ме нападнете с гаечен ключ.
Гневът и се разколеба.
Доктор Ърланд разтвори дланите си.
— Уверявам ви, госпожице Лин, че за тези дванайсет години, откакто дойдох на Земята, веднъж не съм злоупотребил с дарбата си, и всеки ден плащам цената за своето решение. Психическото ми здраве, психическата ми стабилност е разклатена, дори сетивата ми не ме слушат, защото отказвам да манипулирам мислите и чувствата на хората около мен. Като всеки друг и аз знам, че не на всички лунитяни може да се вярва, но на мен можете да вярвате.