Тя поклати глава.
— Не, по-добре не. Не съм готова за това.
Тънка усмивка се разля по устните на доктора, сякаш беше малко разочарован.
— Разбира се. Когато сте готова.
Като обви с ръце кръста си, тя пое накъсано въздух.
— Докторе?
— Да?
— И вие ли като мен имате имунитет срещу летумозиса?
Доктор Ърланд задържа погледа й, без да трепне.
— Да.
— Тогава защо не използвахте проби от вашата кръв да откриете лекарство? Толкова много хора умират… а и жребият с киборги…
Бръчките на лицето му се отпуснаха.
— Аз това правя, госпожице Лин. Откъде мислите са се взели тези двайсет и седем лекарства дотук?
— Но мито едно от тях не дава резултат. — Тя пъхна краката си под стола, усетила се отново малка, незначителна. — Значи моят имунитет не е чудото, за което вие го обявихте. — Очите й паднаха на шишенцето. Лекарството на кралицата.
— Госпожице Лин.
Когато срещна погледа на доктора, Синдер зърна там проблясък. Зле прикрита радост, както и първият път, когато го срещна.
— Вие сте чудото, което търсех — рече той. — Но имате право. Не беше заради имунитета ви.
Синдер се вторачи в него в очакване на обяснение. Какво друго специално можеше да има в нея? Да не би да беше търсил изобретателния ключ на магията й — прототипа на Лин Гаран?
Вътрешният й комуникатор звънна, преди той да продължи. Тя подскочи и се извърна настрани, докато пред погледа й пробяга зеленият текст.
„СЪОБЩЕНИЕ ОТ РАЙОН 29 НА НОВ ПЕКИН, ИЗОЛАТОР ЗА ЛЕТУМОЗИС. НА 18/08/126 Д.Е.
В 17:24 ЧАСА ЛИН ПЕОНИ ВЛЕЗЕ В ЧЕТВЪРТИ СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.“
— Госпожице Лин?
Пръстите се й разтрепериха.
— Сестра ми е влязла в четвъртия стадий. — Погледът й кацна върху шишето на бюрото.
Той проследи взора й и каза:
— Разбирам. Четвъртият стадий действа бързо. Няма време за губене. — Той протегна ръка и стисна шишето между пръстите си. — Обещанието си е обещание.
Сърцето на Синдер блъскаше в гърдите й.
— Ами вие? Няма ли да ви трябва, за да направите друго?
Докторът се изправи, приближи етажерката и придърпа към себе си една поставка за стъкленици.
— На колко години е?
— Четиринайсет.
— В такъв случай това ще стигне. — Той изсипа една четвърт от лекарството в стъкленицата. Като запуши с тапа шишето той се обърна към Синдер. — Давате си сметка, че това идва от кралица Левана. Не знам какъв план преследва, но знам, че той няма да донесе благодат на Земята. Няма да се учудя, ако това е трик.
— Сестра ми и така умира.
Той кимна и й го подаде.
— Така си и помислих.
Синдер се изправи и взе шишенцето в дланта си.
— Сигурен ли сте?
— При едно условие, госпожице Лин?
Като преглътна, тя стисна шишенцето до гърдите си.
— Трябва да ми обещаете да не идвате в двореца отново, докато кралица Левана е тук.
Глава двайсет и шеста
Принц Каи пристигна на срещата със седемнайсетминутно закъснение. Посрещнаха го недоволните погледи на Торин и четирима други висши чиновници, седнали около дълга маса, заедно с дузина лица, надничащи от нетскрийновете на облицованата стена пред него. Посланици от всички страни на Земята — Обединеното кралство, Европейската федерация, Африканския съюз, Американската република и Австралия. Една кралица, двама министър — председатели, един президент, един генерал — губернатор, трима държавни представители и двама представители от провинциите. В долната част на екраните услужливо бяха изписани техните имена, титли и национална принадлежност.
— Колко мило от страна на принца да ни удостои с присъствието си — изрече Торин, когато чиновниците станаха да посрещнат Каи.
Каи отпъди с ръка забележката на Торин.
— Мислех, че напътствия ми ще свършат работа.
Министър — председателят на Африка изсумтя от стената с екрани по не особено фин начин за жена. Всички останали запазиха мълчание.
Каи тръгна към обичайното си място, когато Торин го спря и му посочи креслото в края на масата. Столът на императора. Стиснал здраво зъби, Каи седна на стола. Погледна кутиите с лица — въпреки че всички световни лидери бяха на хиляди километри оттук, взрени в своите стени с нетскрийнове, той се почувства, сякаш очите им бяха съсредоточени върху него с неодобрение.