Пеони сви ръката си в слаб юмрук и я пъхна отново под одеялото. Очите й бяха празни. Синдер реши, че не я е чула.
— Пеони?
В главата на Синдер отекна звън. Дисплеят показа входящо съобщение от Адри и познатият изблик на страх я стисна за гърлото. Синдер пропъди съобщението.
— Пеони, чуй ме. Трябва да станеш. Ще можеш ли?
— Мамо? — прошепна Пеони, а в ъгълчетата на устните й се събираше слюнка.
— Тя е в къщи. Тя не знае… — „Че умираш“. Но Адри знаеше. Съобщението е стигнало и до нея.
С учестен пулс, Синдер се надвеси над Пеони и мушна ръка под мишницата й.
— Хайде, аз ще ти помогна.
Изразът на Пеони остана същия, празен поглед на труп, но когато Синдер я повдигна, от устата й се изтръгна мъчително стенание.
— Съжалявам — каза тя, — но трябва да изпиеш това.
Нов звън, ново съобщение от Адри. Този път у Синдер се надигна гняв и тя изключи нет линка, като така блокира всички входящи съобщения.
— Това е от двореца. Може да ти помогне. Разбираш ли? — Тя говореше тихо, уплашена, че другите пациенти може да чуят, да въстанат срещу й. Но погледът на Пеони остана празен. — Лекарство, Пеони — шепнеше тя в ухото й. — Противоотрова.
Пеони нищо не отвърна, главата й клюмнала на рамото на Синдер. Тялото й се беше отпуснало, а тя беше лека като перце.
Като че пясък покри гърлото на Синдер, докато тя се взираше в празните очи на Пеони. Очи, които гледаха встрани от нея, през нея.
— Не… Пеони, не ме ли чу? — Синдер притисна Пеони плътно до себе си и отпуши шишенцето. — Трябва да изпиеш това. — Тя го поднесе до устните на Пеони, но Пеони не помръдна. Не трепна.
— Пеони. — С трепереща ръка, тя дръпна главата на Пеони назад. Сухите й напукани устни се разтвориха.
Синдер накара ръката си да се укроти, когато повдигна шишенцето — боеше да разлее и една капка. Тя го допря до устните на Пеони и затаи дъх, но се спря. Сърцето й се сви. Главата й тежеше от сълзите, които не можеха да излязат навън. Тя разтърси рязко главата й.
— Пеони, моля те.
Нито звук, нито въздух минаваше през устните на Пеони и Синдер свали шишенцето. Тя зарови глава в извивката на врата на Пеони и заскърца със зъби, докато челюстта не я заболя. Всеки дъх я пронизваше в гърлото, противен от зловонието наоколо, но дори и след толкова дни тя долавяше лек дъх от шампоана на Пеони.
Като стискаше шишенцето в юмрук, тя нежно пусна Пеони върху възглавницата. Очите й бяха отворени.
Синдер удари с юмрук по матрака. Няколко капки от лекарството се пръснаха по пръстите й. Тя стисна очи, докато, пред тях замигаха звезди, а после се отпусна тежко и заби лице в одеялото.
— По дяволите. По дяволите. Пеони! — Като се олюля назад на пети, тя пое дълбок, неравен дъх и се вторачи в безжизнените очи и сърцевидното личице на малката си сестра. — Аз изпълних обещанието си. Донесох ти лекарство. — Тя едва се сдържа да не счупи шишенцето в юмрука си. — Освен това говорих с Каи. Пеони, той ще танцува с теб. Той каза, че ще танцувате. Не разбираш ли? Не може да умреш. Аз съм тук… Аз…
Свирепо главоболие я запрати на леглото. Тя стисна края на матрака и сведе глава, оставяйки я да виси на гърдите й.
Болката отново идваше от горната част на гръбнака, но не беше толкова силна колкото преди. Просто неприятна горещина — като от слънчево изгаряне, но отвътре.
Когато премина, след нея остана едно тъпо пулсиране и мисълта за празния поглед на Пеони, който я преследваше. Тя вдигна глава и с треперещи пръсти запуши шишенцето, а после го мушна обратно в джоба си. Протегна ръка и затвори очите на Пеони.
Синдер чу познатото хрущене на гуми по мръсния цимент и видя един мед-дроид, който приближаваше без вода и мокри кърпи в щипците си. Той спря от другата страна на леглото, отвори торса си и извади скалпел.
Синдер се пресегна и сложи ръката с ръкавицата върху китката на Пеони.
— Не — каза тя по-високо, отколкото възнамеряваше.
Пациентите наоколо извиха главите си към нея.
Сензорът на андроида се надигна, все така мъждив.
Крадци. Каторжници. Бегълци.
— Не може да вземете този.
Андроидът стоеше с бяло безжизнено лице, а тялото му се подаваше скалпела. По края му имаше засъхнала кръв. Без да проговори, андроидът подаде напред една от свободните си ръце и стисна лакътя на Пеони.