— Аз съм програмиран…
— Пукната пара не давам за какво си програмиран. Няма да вземете този чип. — Синдер дръпна ръката на Пеони от хватката на андроида.
— Аз трябва да отстраня и да запазя чипа й — каза андроидът и отново посегна с ръка.
Синдер се надвеси над леглото и залепи ръка върху сензора му, като го държеше на разстояние.
— Казах ви, че този няма да го вземете. Оставете я намира.
Андроидът замахна със скалпела и заби върха му в ръкавицата на Синдер. Чу се звук от удар на метал в метал. Синдер се олюля назад от изненада. Острието висеше от дебелата материя на работната й ръкавица.
Като стискаше зъби, тя издърпа скалпела от ръкавицата и го заби в сензора на андроида. Стъклото се разби на парчета. Меката жълта светлина угасна. Андроидът тръгна назад. Металните му ръце се въртяха, чуваха се силни пиукания, а от невидимите му говорители се разливаха съобщения за настъпила грешка.
Синдер се хвърли бързо през леглото и цапардоса с юмрук андроида по главата. Той падна на земята с трясък, замлъкнал, макар че ръцете му все още мърдаха.
Като дишаше тежко, Синдер се огледа. Болните, които можеха, се бяха изправили в леглата си, а стъклените им очи примигваха. През четири легла един мед-дроид остави пациента си и тръгна към нея.
Синдер пое дъх. Тя клекна, бръкна в строшения сензор на андроида и взе скалпела. Завъртя се пак към Пеони: завивките бяха размъкнати, ръцете й издрани, сините пръсти провесени от леглото. Като клекна до нея, тя помоли набързо за прошка и в същото време хвана крехката китка на сестра си.
Допря скалпела в меката тъкан. От раната върху ръкавица й закапа кръв и се смеси с натрупаната от години мръсотия. Пръстите на Пеони се свиха, когато Синдер попадна на сухожилие, и тя подскочи.
Когато прорезът беше достатъчно широк, тя го разтвори с палец. Отдолу се показа червен мускул. Кръв. Стомахът, се сгърчи, но тя заби върха на острието навътре, колкото се може по-внимателно, и извади квадратния чип.
— Много съжалявам, много — прошепна тя и остави обезобразената ръка върху стомаха на Пеони. После се изправи. Стърженето на гумите на андроида приближаваше.
— Пепел, пепел…
Тя се завъртя към сухия, напевен глас, стиснала скалпела здраво в едната ръка, а в другата на сигурно — чипа на Пеони.
Момченцето на съседното легло се сви обратно, когато ококорените му очи зърнаха оръжието. Детската песничка заглъхна. Синдер го позна мигновено. Чанг Сунто, от пазара. Синът на Сача. Кожата му сега лъщеше от потта, а черната му коса беше сплъстена на една страна от многото спане. „Пепел, пепел, всички ние падаме на земята.“
Всеки, който беше достатъчно силен, че да седи изправен се взираше в нея.
Като открадна глътка въздух, Синдер се понесе към Сунто. Тя бръкна в джоба за шишенцето и го бутна в мокрите му пръсти.
— Изпий това.
Мед-дроидът стигна леглото и Синдер го блъсна. Той се прекатури на земята като паднала пешка. Трескавите очи на Сунто я проследиха, без да я разпознаят.
— Изпий го! — нареди му тя и извади запушалката, а сетне насила поднесе шишето до устата му. Изчака, докато устните му се заключиха около гърлото на шишето, и побягна.
Щом изхвърча на улицата, слънцето мигновено я заслепи. Пътят й до кораба беше блокиран от мед-дроидите и две носилки с мъртъвци, затова тя се извърна и затича в другата посока.
Зави зад ъгъла, но когато измина четири пресечки, чу над главата си друг кораб, а под бягащите й крака разбудените магнити забръмчаха.
— Лин Синдер — прогърмя глас по говорителя, — заповядвам ви да спрете и да не оказвате съпротива при задържането.
Тя изруга. Нима щяха да я арестуват?
Задъхана, тя стъпи твърдо на земята и се обърна към белия кораб. Това беше кораб на органите на реда, управляван пак от андроиди. Как толкова бързо бяха успели да научат коя е?
— Не съм го откраднала! — изкрещя тя и вдигна ръката, в която стискаше чипа на Пеони. — Той принадлежи на семейството й и на никой друг!
Корабът се спусна на земята, а моторът му продължаваше да бръмчи. Един андроид слезе по рампата и докато приближаваше, жълтата му светлина започна да сканира Синдер от глава до пети. В щипците си той държеше електрошоков пистолет.
Тя отмести крака назад и ритна с петите си боклуците по пустата улица.