— Нищо незаконно не съм направила тя протегна ръце напред. — Мед-дроидът ме нападна. Беше самоотбрана.
— Лин Синдер — изрече машинният глас на робота, — бяхме уведомени за вашето неправомерно изчезване от законния ви настойник. В резултат вие сте в нарушение на Закона за защита на киборгите и сте обявена за киборг — беглец. В случай на нужда, имаме заповед да използваме сила при задържането ви и да ви върнем на вашия законен опекун. Ако се предадете доброволно, това нарушение на закона няма да бъде вписано в личното ви досие.
Объркана, Синдер примигна. Капчица пот се търколи над веждата й, докато отместваше поглед от андроида пред нея към втори, който тъкмо слизаше от рампата на кораба.
— Чакайте — рече тя и пусна ръцете си. — Адри ли ви е изпратила?
Глава двайсет и осма
Неловката тишина в трапезарията се нарушаваше единствено от тракането на пръчиците в порцелановите съдове и шума от стъпките на прислугата. Обслужваха ги само хора — бяха отстъпили пред ревностната недоверчивост на Левана към андроидите. Според нея произведените от хора машини не бива да се даряват с привидни емоции и мисли — това било против моралните закони на народа й и против законите на природата.
Но Каи знаеше, че тя не обича андроидите, просто защото не можеше да ги омагьоса.
Седнал срещу кралицата, Каи се бореше със себе си — едновременно се изкушаваше и отвращаваше да я погледне, но и двете усещания го ядосваха. До него седеше Торин, а от двете страни на Левана седяха Сибил и вторият чародей. Двамата лунни стражи стояха до стената. Каи се питаше кога ли се хранеха.
Императорският стол в края на масата щеше да остане празен до коронацията. И към празния стол не му се поглеждаше.
Левана описа широк жест с ръка и привлече вниманието на всички върху себе си, но той не завърши с нищо повече от глътка чай. Когато постави чашата, устните й се извиха, а погледът й срещна този на Каи.
— Сибил ми каза, че ежегодно празнувате малкия си фестивал — рече тя, а нотките в гласа й заглъхнаха като приспивна песен.
— Така е — отвърна Каи и вдигна с пръчиците си един пелмен със скарида. Всяка година фестивалът се пада на деветото пълнолуние.
— Ах, колко мило да организирате празниците си според цикъла на моята планета.
На Каи му се прииска да се надсмее над думата планета, но глътна обратно подигравката.
— Тогава честваме края на Четвъртата световна война — поясни Торин.
Левана цъкна с език.
— Ето това е проблемът, когато има толкова много малки страни на една-единствена планета — има и много войни.
Нещо цопна в чинията на Каи. Той погледна надолу и видя, че беше изстискал пълнежа от тестената обвивка.
— Може би трябва да сме благодарни за войната, защото тя именно заставя страните да се сдружат.
— Не вярвам да е причинила някакви особени злини на хората — рече Левана.
Пулсът на Каи заби в ушите му. Милиони бяха загиналите в Четвъртата световна война; цели култури са били заличени, десетки градове са били сринати със земята — включително и старият Пекин. Да не говорим за безбройните природни ресурси, унищожени с химичните и ядрени оръжия. Да, той беше съвсем сигурен, че някаква злина все пак е била причинена на хората.
— Още чай, Ваше Височество? — попита Торин и сепна Каи, който осъзна, че държи пръчиците в ръцете си като оръжие.
Като възропта вътрешно, той се отпусна назад и остави прислужника да долее чашата му.
— Трябва да отдадем дължимото на войната, защото тя става причина за Договора от Бремен — рече Торин, — който до този момент е от полза за всички държави от Земния съюз. Разбира се, надяваме се скоро да видим и вашия подпис върху документа, Ваше Величество.
Кралицата опъна устни върху зъбите си.
— Наистина. Ползата от договора се разисква нашироко във вашите учебници по история. При все това не мога да не вярвам, че Луна — една държава, ръководена от едно правителство — осигурява дори още по-идеален ред. Ред, който е справедлив и полезен за всички жители.
— При условие, че управляващото правителство наистина е справедливо — додаде Каи.
Презрение лумна по лицето на кралицата и тя стисна зъби, но почти мигновено то се стопи в искрена усмивка.
— Правителство, което разбира се Луна има, както свидетелстват стотиците години без нито едно въстание — нито дори най-нищожният протест. Нашите учебници по история потвърждават това.