— Аз го направих — повтори той. Погледна първо Сибил, която го гледаше безизразно, а после към кралица Левана.
Кралицата стисна в юмруци ръцете до тялото си. Тъмният й поглед кипна. Цветът на лицето й затрептя. За един кратък миг, всичко се преобърна и тя стана ужасно грозна с накъсанато си дишане и презрението върху кораловите й устни.
Каи прокара пресъхнал език по небцето си.
— Аз заповядах на кухнята да сложи огледалото на подноса ви. — Той притисна силно ръце до тялото си, за да не треперят. — Исках да си направя приятелска шега. Сега разбирам, че решението е било глупаво, а шегата е прекрачила културните граници и мога само да поднеса извиненията си и да поискам вашата прошка. — Той се премери в погледа на Левана. — Но ако прошката не е по силите ви, тогава поне насочете гнева си към мен, не към прислужничката, която не е знаела, че огледалото е там. Аз трябва да понеса цялото наказание.
Беше мислил, че напрежението по време на предястието е непоносимо, но сега то го давеше.
Дишането на Левана се нормализира, докато очите й претегляха възможностите. Тя не му повярва — това беше лъжа, и всички в стаята го знаеха. Но той беше признал.
Тя отвори юмруци и опъна пръсти върху роклята си.
— Пуснете прислужничката.
Напрежението се разнесе. Ушите на Каи изпукаха, като че ли налягането в стаята се беше променило.
Ножът изтрополи по пода, а жената се олюля назад и се блъсна в стената. Треперещите й ръце опипваха очите, лицето, главата й.
— Благодаря за честността ви, Ваше Височество — рече Левана с глух и равен тон. — Извинението ви се приема.
Ридаещата жена беше изведена от трапезарията. Торин се пресегна до другия край на масата, взе сребърния похлупак и покри огледалото.
— Поднесете основното ястие на благородната ни гостенка.
— Няма да е необходимо — рече Левана. — Съвсем загубих апетит.
— Ваше Величество… — започна Торин.
— Ще се оттегля в покоите си — каза кралицата. Тя все още се сражаваше с Каи отсреща — очите й студени, пресметливи, той — неспособен да отвърне поглед. — Тази вечер научих нещо важно за вас, млади принце. Дано и вие сте научили нещо за мен.
— Това, че предпочитате да властвате посредством страх, а не чрез справедливост? Толкова съжалявам, Ваше Величество. Боя се, че знам това отдавна.
— Съвсем не това. Но се надявам да сте забелязали, че умея да избирам битките си. — Устните й се извиха — красотата й се завърна с цялото си великолепие. — Щом е нужно да се спечели войната.
Тя напусна стаята лека като перце, сякаш нищо не се беше случило, а антуражът й я последва. Чак когато чаткането от краката на стражите й заглъхна по коридора, Каи се пльосна на най-близкия стол и отпусна глава над коленете си. Повдигаше му се. Всеки нерв играеше.
Той чу как някой вдигна падналия стол и Торин се отпусна до него с тежка въздишка.
— Трябва да разберем кой е виновен за огледалото. Ако е някой от прислугата, трябва да го освободим, докато трае престоят на кралицата в двореца.
Каи вдигна глава толкова, че да може да надникне над ръба на масата. Той видя издигащият се сребърен похлупак пред празния стол на кралицата. Като пое глътка въздух, той подаде ръка и откри огледалото, а сетне стисна деликатната дръжка. То беше гладко като стъкло, но когато той го завъртя на приглушената светлина, огледалото проблесна като диамант.
Само веднъж в живота си беше виждал подобен материал. На космическия кораб.
Като поднесе огледалото към Торин, той поклати глава с отвращение.
— Загадката е разрешена — рече той и завъртя огледалото от другата страна, та да може съветникът му да види странните лунитянски руни, гравирани на гърба.
Очите на Торин се разшириха.
— Тя ви е изпитвала.
Каи пусна огледалото на масата. Потърка чело с разперените си пръсти, които все още трепереха.
— Ваше Височество. — Един пратеник удари пети на вратата. — Имам важно съобщение от министъра на общественото здраве и безопасност.
Каи отметна глава и погледна бегло куриера през бретона си.
— Защо не е пратила съобщение? — попита той, като опипа колана със свободната си ръка, преди да си спомни, че Левана беше пожелала на вечерята да няма портскрийнове. Той изпръхтя и се изправи.
— Какво е съобщението?
Пратеникът влезе в трапезарията със светнали очи.
— В изолатора на 29 район е настъпило безредие. Неизвестно лице е нападнало двама от мед-дроидите, извадило от строя единия от тях, а после е избягало.