Каи се намръщи и изправи тяло.
— Някой от пациентите ли?
— Не сме сигурни. Единственият андроид, който е направил добър видеозапис, е неутрализираният. Друг андроид е уловил нападението отдалеч, но там се вижда само гърбът на нарушителя. Все още нямаме точния идентификационен номер. Но извършителят няма вид на болен.
— Всички в изолатора са болни.
Пратеникът се поколеба.
Каи стисна облегалките на стола.
— Трябва да го открием. Ако е заразен с болестта…
— Изглежда е жена, Ваше Височество. Но не само това. Записът, с който разполагаме, показва как тя разговаря с друг пациент, малко след като е нападнала първия мед-дроид. Момче на име Чанг Сунто. Бил е приет в изолатора вчера с втори стадий на болестта.
— И?
Прислужникът се покашля.
— Момчето вече се възстановява.
— От какво? От атаката?
— Не, Ваше Височество. От болестта.
Глава двайсет и девета
Синдер затръшна вратата на апартамента и влезе тежко в дневната. Адри седеше резервирана край огнището и гледаше кръвнишки Синдер, като че ли нея чакаше.
Синдер стисна юмруци.
— Как смееш да ме издирваш като някой обикновен престъпник? Не ти ли мина през ума, че може да имам работа?
— Как смея да се отнасям с теб като с обикновен киборг ли питаш? — Адри скръсти ръце в скута. — Ти си обикновен киборг и си под моята правна юрисдикция. Мой дълг е да се уверя, че не заплашваш обществото, а и както изглежда ти доста нарушаваш привилегиите, които съм ти отпуснала в миналото.
— Какви привилегии?
— Синдер, аз винаги съм ти давала свободата да правиш, каквото пожелаеш, да ходиш, където пожелаеш. Но ми прави впечатление, че ти не зачиташ границите и отговорностите, които вървят заедно с тази свобода.
Синдер се намръщи и отстъпи назад.
Тя имаше своята гневна пледоария, която се въртеше в главата й през целия път с кораба към дома. Не беше очаквала Адри да я ужили със своя реч.
— Да не би всичко това да е, защото не отговорих на няколко съобщения?
Адри изпъна рамене назад.
— Какво си правила в двореца днес, Синдер?
Сърцето й подскочи.
— В двореца ли?
Адри спокойно повдигна вежди.
— Проследила си чипа ми.
— Трябваше да взема мерки заради поведението ти.
— Аз нищо не съм направила.
— Не ми отговори на въпроса.
Вътрешните предупреждения на Синдер се включиха. Високи нива на адреналин. Тя пое дълбоко въздух.
— Присъединих се към протестите. Това престъпление ли е?
— Бях останала с впечатлението, че си в мазето и работиш, както би трябвало да бъде. Да се измъкнеш от къщата без позволение, без дори да ме информираш, за да участваш в някакъв безсмислен парад, и то докато Пеони… — Гласът й изневери. Адри сведе очи, овладя се, но когато заговори, гласът й беше пресипнал. — Досието ти също показва, че днес си наела кораб до покрайнините на града, до района на старите складове. Ясно е, че си опитала да избягаш.
— Да избягам ли? Не. Там се намира… там… — Тя се поколеба. — Там има магазин за стари части. Отидох за части.
— Така ли? И ще ми кажеш ли, моля те, откъде взе пари за кораба?
Синдер прехапа устни и погледът й потъна към пода.
— Това е неприемливо — каза Адри. — Няма да търпя такова поведение от теб.
Синдер чу стъпки в коридора. Като надникна покрай вратата, тя видя Пърл да се изнизва от стаята си, привлечена от повишения тон на майка си. Синдер отново се обърна към Адри.
— След всичко, което съм направила за теб — продължи Адри, — всичко, което сме пожертвали, ти имаш наглостта да крадеш от мен!
Синдер се намръщи.
— Не съм откраднала от теб.
— Така ли? — Кокалчетата на Адри побеляха. — Можех да подмина няколкото унива за кораба, но кажи, Синдер, откъде взе шестстотинте унива, за да платиш за… — Очите й се спряха върху ботушите на Синдер, а устните й се извиха в презрителна насмешка. — За новата си протеза? Не е ли вярно, че тези пари са били заделени за наема, и за храната, и за разходи по къщата?
Стомахът на Синдер се сви.
— Прожектирах паметта на Ико. Шестстотин унива само за седмица, без да споменавам перлите, с които сте играли, перлите, които Гаран ми подари за годишнината. Изтръпвам, като си помисля, какво друго криеш от мен.