Синдер сведе очи.
— Съжалявам. Иска ми се да можех да направя нещо.
Каи се отблъсна от масата и отново се изправи.
— Още ли мислиш да тръгнеш към Европа?
— О, да. — Тя пое дълбок дъх. — Искате ли да дойдете с мен?
Със смеха си той се призна за победен и отметна назад косата от лицето си.
— Шегуваш ли се? Та аз по-добро предложение от това не съм получавал.
Тя му се усмихна, но за кратко. Един миг на блажена преструвка.
— Трябва да тръгвам — каза той и погледна към тънката, обвита в злато кутийка. Синдер почти я бе забравила. Той я побутна по масата и повлече с нея една стегната редица отвертки.
— Не, не мога…
— Да, можеш. — Той вдигна рамене, привидно неловко, което му придаваше странно очарователен вид. — Мислех си за бала, но… е, когато имаш повод.
Любопитството я изгаряше, но въпреки това тя бутна кутийката към него.
— Не, благодаря.
Той сложи твърдо ръката си върху нейната — усещаше топлината му дори през дебелата ръкавица.
— Вземи я — каза той и запазената му усмивка „принц Чар“ лъсна, като че ли изобщо не беше объркан. — И мисли за мен.
— Синдер, ето, дръж това.
Гласът на Пърл сепна Синдер и тя издърпа ръката си от ръката на Каи. Пърл обърса с един замах тезгяха и запрати болтчетата и всичко на цимента, където те се раздрънчаха, а сетне на тяхно място тръшна една купчина кутии, увити в хартия.
— Сложи ги някъде навътре, където няма да ги откраднат — рече тя и безгрижно махна към дъното на магазинчето — Някъде на чисто, ако изобщо има такова място.
Синдер придърпа кутиите към себе си. Сърцето й тупкаше силно. Мислите й се спуснаха към празния глезен, как трябва да закуца към вътрешността на магазина, как няма да може да скрие уродливостта си.
— Как, без моля и благодаря ли? — попита Каи.
Синдер трепна. Искаше й се Каи да беше тръгнал, преди Пърл да съсипе последните й мигове с него.
Пърл настръхна. Тя преметна през рамо дългата си коса и се обърна към принца с потъмнели очи.
— Кой си ти, че да… — Думите изчезнаха, а устните й останаха полуотворени от изненада.
Каи пъхна ръце в джобовете си и я изгледа с едва прикрито презрение.
Синдер преплете пръстите си в канапа, с който бяха вързани кутиите на Пърл.
— Ваше Височество, моля запознайте се с доведената ми сестра, Лин Пърл.
Пърл зяпна с отворена уста, когато принцът се поклони рязко.
— За мен е удоволствие — каза той с доста остър тон. Синдер се покашля.
— Благодаря отново за щедрото възнаграждение, Ваше Височество. И, ъ, успех на коронацията.
Щом се откъсна от Пърл, погледът на Каи се смекчи. Ъгълчетата на устните му се докоснаха от намек за взаимно съзаклятничество — твърде очевидно, за да остане незабелязано от Пърл. Той сведе глава към нея.
— Предполагам, че е време за „довиждане“. Между другото, предложението ми все още е в сила, в случай че промениш решението си.
За облекчение на Синдер той не каза нищо повече, просто се обърна и изчезна в тълпата.
Пърл го проследи с очи. Синдер искаше да стори същото, но се насили да гледа към купчината кутии.
— Да, разбира се — каза, сякаш принцът изобщо не е бил тук. — Ще сложа кутиите на рафтовете, ей там, отзад.
Пърл тръшна ръката си върху тази на Синдер и я спря. Очите й бяха ококорени, без да може да повярва.
— Това беше принцът.
Синдер се престори на равнодушна.
— Миналата седмица поправих един от кралските андроиди. Дойде само да ми плати.
Между веждите на Пърл се оформи бръчка. Устните и се опънаха. Подозрителният и поглед падна върху тънката златна кутийка, която Каи беше оставил. Тя я сграбчи без колебание.
Синдер ахна и посегна към кутията, но Пърл отскочи с танцова стъпка. Синдер качи коляно на масата и се приготви да я прескочи, когато осъзна каква катастрофа ще последва. С ускорен пулс, застинала, тя гледаше как Пърл разкъса панделката и я остави да падне върху праха на земята, а сетне раздра златата хартия. Кутията под нея беше бяла и обикновена, без никаква емблема. Тя вдигна капака.