Синдер пъхна патериците под разранените си мишници и тръгна покрай стената, която я отведе до вратата. Апартаментът изглеждаше пуст, когато влезе, но тя дочу скърцането на пода някъде навътре, докато Адри и Пърл ходеха из стаите си. Като се надяваше вечерта да мине, без да срещне нито една от двете, Синдер закуцука към тясната си стаичка и затвори вратата след себе си. Тъкмо се канеше да започне да опакова багажа си, когато някой почука.
Тя въздъхна и отвори. Пърл стоеше в коридора, облечена в златната рокля, цяла в коприна и перли, а колието й се спускаше точно толкова, колкото Адри беше поискала.
— По-бавно не можа ли да се прибереш? — попита тя. — Излизаме веднага щом свърши коронацията.
— Щях по-бързо да се прибера, ако някой не ми беше задигнал крака.
Пърл пламна за миг, после стъпи в коридора и се завъртя, а полите около глезените й се издигнаха.
— Какво ще кажеш, Синдер? Принцът ще ме забележи ли с тази рокля?
Синдер едва се удържа да не залепи кирливите си ръце върху роклята. Вместо това, тя свали ръкавиците и ги тикна в джоба си.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Всъщност, да. Исках да чуя мнението ти. — Пърл дръпна нагоре полите си и отдолу, върху малки й крачета, се показаха две различни обувки. На левия крак имаше малък кадифен ботуш с цвета на прясно мляко, който пристягаше глезена й. А на десния — златен сандал с блестящи панделки и миниатюрни висулки във формата на сърчица. — Като си толкова близка с принца, реших да те питам кои пантофки според теб ще му харесат повече — златните или белите?
Синдер се престори на замислена.
— Ботушките правят глезените ти дебели.
Пърл се изсмя.
— Металната обшивка прави твоя глезен дебел. Просто те е яд, защото имам толкова прекрасни крака. — Тя въздъхна с мнимо съчувствие. Жалко, че никога няма да изпиташ това удоволствие.
— Толкова се радвам, че си намерила поне една част от тялото ти, която е красива.
Пърл отметна коса със самодоволна усмивка на лицето. Знаеше, че подигравката на Синдер е неоснователна, а Синдер се ядоса, защото подлата нападка не й достави никаква радост.
— Подготвих разговора си с принц Каи — уведоми я Пърл. — Естествено, мисля да му кажа всичко. — Тя се залюля, така че роклята й улови светлината. — Първо ще му кажа всичко за твоите грозни метални крайници и какъв срам берем с теб заради това, че са направили такова отвратително същество от тебе. И ще се уверя, че той напълно разбира колко по-привлекателна съм аз!
Синдер се подпря на касата на вратата.
— Ех, Пърл, да бях научила по-рано за това твое увлеченийце! Знаеш ли, че преди Пеони да почине, аз успях да получа обещанието на Негово Височество, че тази вечер ще танцува с нея. Можеше да попитам и за теб, но предполагам, че вече е твърде късно. Ех, че жалко!
Лицето на Пърл пламна.
— Не смей дори да произнасяш името й! — рече тя с дрезгав шепот.
Синдер примигна.
— На Пеони ли?
Гневът в очите на Пърл стана все по-наситен, измествайки детинските нападки.
— Знам, че ти си я убила. Всички знаят, че вината е твоя! Синдер зяпна, смутена от неочакваната промяна, последвала хлапашките хвалби.
— Това не е вярно. Аз не съм боледувала.
— Ти си виновна, че тя е отишла на бунището. Там се е заразила.
Синдер отвори уста, но така и остана.
— Ако не беше ти, тази вечер тя щеше да отиде на бала, затова не се преструвай, че би направила нещо за нея. Най-доброто, което можеше да направиш за Пеони, беше да я оставиш намира. Тогава тя сигурно още щеше да е жива. — Очите на Пърл се пълнеха със сълзи. — А ти се опитваш да си дадеш вид, че те е било грижа за нея, като че ли е била твоя сестра, и това не е честно. Тя беше болна, а ти… ти си се срещала с принца и си се опитвала да привлечеш вниманието му, когато си знаела какво изпитва тя към него. Противно е!
Синдер сви ръце, за да се защити.
— Знам, че не го вярваш, но аз наистина обичах Пеони. Още я обичам.
Пърл подсмръкна шумно веднъж, сякаш за да спре плача, преди да я е завладял.
— Права си. Не ти вярвам. Ти си лъжкиня и крадла и освен за теб самата, за друг не те е грижа. — Тя спря. — И ще гледам принцът да научи това.
Вратата към стаята на Адри се отвори и тя излезе, облечена в бяло и цикламено кимоно, обшито с елегантни жерави.
— За какво се препирате, вие двете? Пърл, готова ли си да тръгваме? — с проницателно око тя огледа дъщеря си, като се опитваше да реши дали нещо не се нуждае от доизпипване.