— Не мога да повярвам, че отивате на бала — каза Синдер. — Какво ще си помислят хората, когато все още сте в траур? — Тя знаеше, че не бива да бърка в тази рана, че забележката й не беше справедлива — беше чула през тънките стени и двете да плачат, но нямаше настроение да прояви справедливост. Ако можеше да избира, тя пак не би отишла на бала. Не и без Пеони.
Адри я изгледа със студените си очи и строгите си устни.
— Коронацията започва — изрече тя. — Иди да измиеш кораба. Искам да изглежда като нов.
Синдер се зарадва, че няма да се наложи да изгледа коронацията с тях и без да спори, взе патериците и тръгна към изхода.
Последната вечер!
Когато се добра до асансьора, тя включи нет линка си и отреди на церемонията по коронацията едно ъгълче в полезрението си. Същинската част все още не беше започнала. Върволица от правителствени лица влизаше в двореца, залят от море от камери и журналисти.
Тя взе една кофа и сапун от мазето и закуца към гаража като слушаше с половин ухо говорителя, който обясняваше символиката на различните елементи от коронацията. Бродерията по одеждите на Каи, дизайнът на гербовете, които ще се издигнат, когато положи клетва, броят на ударите с гонг, които ще проехтят, когато се възкачи на подиума, всички многовековни обичаи, събрани в едно от културите, които заедно образуваха Републиката.
Новините непрестанно превключваха между фестивала в центъра на града и някой и друг кадър от подготовката на Каи. Именно те откъсваха вниманието на Синдер от кофата със сапунената вода. Представяше си, че е с него в двореца, а не в този мрачен, студен гараж. Ето го Каи — здрависва се с неизвестни пратеници. Сега поздравява тълпата. Опитва се да разговаря насаме със своя съветник. Обръща се към нея, усмихва й се, щастлив, че е до него.
Кратките мигове, в които го зърваше, донасяха на сърцето й утеха, не болка. Те й напомняха, че далеч по-важни събития стават по света и жаждата за свобода на Синдер, подигравките на Пърл, капризите на Адри и дори флирта на Каи с нея нямаха място на тази картина.
Източната Република коронясваше своя нов император. Целият свят гледаше днес.
Дрехите на Каи съчетаваха старите и новите традиции. По мандаринската му яка бяха избродирани гургулици — символ на мира и любовта. Върху среднощно синия плащ на раменете му бяха избродирани шест сребърни звезди, които символизираха мира и единството на шестте земни царства, и още дузина хризантеми, които обозначаваха дванайсетте провинции на Републиката и тяхното благоденствие под неговото управление.
На платформата до Каи стоеше кралският съветник. Първите редове сред публиката бяха заети от правителствени служители от всички министерства и чиновници от всяка провинция. Но очите на Синдер неизменно, отново и отново, се връщаха към Каи, без да могат да се отлепят от него.
Тогава по една от пътеките слезе малък антураж — последните, които заеха местата си, бяха кралица Левана с двамата си чародеи. Кралицата носеше изящен бял воал, който стигаше до лактите и прикриваше лицето й, и така й придаваше вид повече на призрак, отколкото на гост на императора.
Синдер потрепери. Мислеше си, че за първи път лунитяни присъстват на коронацията в Републиката. Но наместо това да й вдъхне надежда за бъдещето, гледката изпълни Синдер с безпокойство. Високомерната поза на Левана издаваше, че тя, повече от всеки друг жител на земята, принадлежи на това място. Сякаш предстоеше нейната коронация.
Кралицата и антуражът й седнаха на запазените за тях места на първия ред. Всички наоколо им напразно се помъчиха да скрият неприязънта си от близостта с нея.
Синдер извади подгизналата кърпа от кофата и като вложи страховете си в работата, изтърка кораба на Адри до фин блясък.
Коронацията започна с гръм от барабани.
Принц Каи коленичи върху платформата, застлана с коприна, а край него се заточи бавна процесия от мъже и жени, всеки от които слагаше на врата му лента, медальон или скъпоценен камък. Това бяха символични дарове за дълъг живот, мъдрост, доброта, щедрост, търпение, радост. Когато всички огърлици бяха закачени, камерата показа лицето на Каи отблизо. Той изглеждаше удивително спокоен, със сведени очи, но високо вдигната глава.
Както повеляваше обичаят, представител на едно от останалите пет земни кралства беше избран да извърши коронацията в знак, че другите страни ще почитат и уважават правото на новия владетел да управлява. Бяха избрали Бромстад, министър — председателя на Европейската федерация — висок рус мъж с широки рамене. Синдер винаги беше смятала, че той прилича повече на фермер, отколкото на политик. Бромстад държеше старинен свитък от хартия. Върху него бяха записани всички обещания, които Каи даваше пред народа си като император.