Министър — председателят стисна с ръце двата края на свитъка и прочете тържествените обети. Каи повтаряше след него.
— Тържествено се заклевам да управлявам народите на Източната Република според законите и обичаите, положени от поколения владетели — редеше той. — Ще използвам отредената ми власт, за да подкрепям справедливостта, да бъда милостив, да почитам неотменните права на всички народи, да уважавам мира между нациите, да управлявам с доброта и търпение и да търся мъдростта и съветите на моите съветници и братя. Всичко това аз обещавам да правя днес и през идните дни на моето управление пред всички свидетели на Земята и небето.
Сърцето на Синдер се издуваше, докато тя търкаше багажника. Никога не беше виждала Каи толкова сериозен и красив. Тя малко се тревожеше за него, защото знаеше колко развълнуван се чувства, но в този момент той не беше принцът, донесъл счупения андроид на пазара. Не беше и принцът, който почти я целуна в асансьора.
Той беше императорът.
Министър — председателят Бромстад вдигна брадичка.
— Каито, обявявам ви за император на Източната Република. Да живее Негово Имперско Величество.
Тълпата избухна в аплодисменти и въодушевени викове „Да живее императорът!“, когато Каи се обърна с лице към народа си.
Беше невъзможно да се каже дали по-високото положение го прави щастлив. Той стоеше на подиума със сдържан поглед и стегнати устни, а наоколо му тълпата шумно аплодираше.
След един дълъг миг, в който собственото му спокойствие се сблъска с урагана от възхвала, на сцената беше донесена трибуна за първото обръщение на императора. Множеството притихна.
За миг Каи застана с безизразно лице, загледан в края на платформата, стиснал с пръсти трибуната от двете страни.
— За мен е чест — започна той, — че коронацията ми съвпада с нашия най-почитан празник. Преди сто двайсет и шест години беше сложен край на кошмара и разрухата на Четвъртата световна война и началото на Източната Република. Тя израсна от обединението на много народи, много култури, много идеали. Тя беше скрепена от една-единствена трайна вяра, че всички заедно, като един народ, сме силни. Ние притежаваме способността да се обичаме един друг, без оглед на различията ни, да си помагаме, без оглед на слабостите ни. Ние избрахме мира пред войната, живота пред смъртта. Ние избрахме да издигнем един човек, който да бъде наш владетел, да ни води, да ни насърчава — не да управлява, а да служи. — Той замлъкна.
Синдер откъсна вниманието си от ретина — дисплея толкова, че да огледа набързо кораба. Прекалено тъмно беше, за да каже дали беше свършила сносна работа, но вече беше изгубила интерес към съвършенството.
Все пак остана доволна и като пусна мокрия парцал в кофата, се облегна на циментовата стена зад редицата от паркирани кораби и насочи цялото си внимание към малкия екран.
— Аз съм прапраправнук на първия император на Републиката — продължи Каи. — От неговото управление до днес светът се е променил. Ние сме изправени пред нови грижи, пред нови страдания. Макар че вече сто двайсет и шест години хората на Земята не воюват един срещу друг, днес ние водим нова битка. Баща ми се сражаваше срещу летумозиса, чумата, която опустошава планетата ни повече от десетилетие. Тази болест донесе смърт и страдание пред праговете ни. Добрите хора на Републиката и всички наши земни братя изгубиха приятели, близки, любими, съседи. И наред с тези загуби ние се изправяме пред загуби в търговията, спад в икономиката, по-лоши условия на живот. Много хора живеят без храна, защото няма достатъчно фермери, които да обработват земята. Много хора живеят без топлина, защото енергийните ни доставки намаляват. Това е войната, пред която сме изправени днес. Това е войната, на която баща ми беше решен да сложи край и аз дадох обет да поема по този път. Заедно ние ще открием лек за болестта. Ще я надвием. И ще върнем страната си към някогашното й величие.
Публиката аплодира, но Каи не даде знак, че думите го радват. Изражението му беше примирено, мрачно.