— Звезди, няма ли да спрете да плачете? — попита Синдер, преди момичето отново да е изпаднало в истерия. — Трябва да се вземете в ръце. Какво искате да кажете с това, че Каи е в опасност? Какво сте направили?
Момичето обви тялото си с ръце, а очите й умоляваха Синдер, като че ли само тя можеше да й даде прошка.
— Както казах, аз съм програмистът на кралицата. Бива ме за тази работа — прониквам в нет линкове, системи за сигурност и тем подобни. — Тя изрече това без намек за високомерие в треперещия си глас. — През последните няколко години господарката поиска от мен да свържа сигналите от политическите лидери на Земята към двореца на Нейно Величество. Отначало имаше само обсъждания в двора, срещи, размяна на документи, нищо кой знае какво. Нейно величество не научаваше нищо, което вашият император да не й е казал вече, тъй че аз си помислих, че това на никого няма да навреди.
Момичето уви косата около пръстите и на двете си ръце.
— Но тогава тя поиска да програмирам чип за директна връзка, който да инсталира в един от кралските андроиди. Смяташе, че така ще може да шпионира императора извън нет линковете. — Тя вдигна очи към Синдер. По лицето й беше изписана вина. — Ако това беше всеки друг андроид, всеки друг андроид в двореца, тя нямаше да научи нищо. Но сега знае! И аз съм виновна! — Тя зациври и запуши устата си с един кичур коса.
— Чакайте — Синдер вдигна ръка, като се опита да спре водопада от думи. — Какво точно е узнала Левана?
Момичето издърпа косата от устата си, а по бузите й започнаха да текат сълзи.
— Тя знае всичко, което знаеше и андроидът, всичко, което е разследвал. Знае, че принцеса Селена е жива и че принц — извинете, император Каи, я издирваше. Знае, че императорът иска да намери принцесата и да я върне на лунния трон.
Стомахът на Синдер се сви от ужас.
— Тя знае имената на лекарите, които са й помогнали да избяга и на онази бедна жена от Европейската федерация, при която е живяла доста дълго… Нейно Величество вече изпрати хора да я открият, като използва информацията на Каи. А когато я намерят…
— Но какво ще направи с Каи? — прекъсна я Синдер. — Левана вече спечели. Каи почти направо каза, че ще й даде всичко, което поиска. Какво значение има сега?
— Той опита да я свали от трона! Вие не познавате кралицата, нейната злоба. Това тя никога не ще му прости. Трябва да предам съобщение до него, до някой в двореца. Той трябва да знае, че тя си има кроежи.
— Кроежи ли? Какви кроежи?
— Да стане императрица! Щом поеме контрола над Републиката, тя възнамерява да започне война с останалата част от Земята. И тя може да го направи — нейната армия… тази армия… — Тя потрепери, и сви глава в раменете си, сякаш някой я беше зашлевил.
Синдер поклати глава.
— Каи не би го допуснал.
— Това няма значение. Веднъж да стане императрица, той повече няма да й е нужен.
Кръв нахлу в ушите на Синдер.
— Вие си мислите. Но тя трябва да е глупачка, ако опита да го убие. Всички ще знаят, че тя го е направила.
— Лунитяните подозират, че тя е убила кралица Чанари и принцеса Селена, но какво могат да направят по въпроса? Дори и да мислят за бунт, щом се озоват край нея, тя промива умовете им отново в подчинение.
Синдер потърка челото си.
— Той ще го обяви тази вечер на бала — промърмори тя на себе си. — Ще обяви намерението си да се ожени за нея. — Сърцето й препускаше, а мислите се разливаха в мозъка й.
Левана знаеше, че той е правил разследване за принцеса Селена. Тя ще го убие. Ще поема властта над Републиката. Ще започне война срещу… срещу цялата планета.
Тя стисна глава — светът се завъртя около нея.
Трябваше да го предупреди. Не може да го остави да направи обявлението си.
Можеше да му изпрати съобщение, но какви бяха шансовете да го прочете на бала?
Балът.
Синдер погледна към грозните си дрехи. Празният глезен. „Роклята на Пеони. Старият крак, който Ико е запазила. Копринените ръкавици.“
Тя кимна с глава, преди да се опомни на какво се съгласява. Улови се за рафтовете и се изправи.
— Ще отида — измърмори тя. — Ще го намеря.
— Вземете чипа — подкани я момичето от екрана. — В случай, че се наложи да се свържем. И моля, не им казвайте за мен. Ако господарката някога научи…