— Защото си подхождаме — вълнуват ни еднакви мисли и чувства. — Но дали наистина е така? Навремето бих заложила живота си, ала вече не съм толкова сигурна. — Имаме еднакви вкусове за музика, изкуство, книги…
— Глупости! Ти дори нямаш собствен вкус, само подражаваш на Хю.
— Пожелах го още щом го видях за пръв път, никога не съм искала друг мъж.
— Вярвам ти. Понякога най-хубав е сексът с неподходящите хора. Вероятно Всевишният си прави шегички с нас.
Казвам си, че трябва да проявя търпение — тази вечер Сам си пийна доста, при това на празен стомах. Предполагам, че утре ще съжалява за всичко, което ми наговори.
— Изкривяваш истината, Сам. Не аз, ти си се забъркала в голяма каша. Ти се самозаблуждаваш.
— Поне заради Гилбърт си струва да се самозаблуждаваш.
— Моля? За какво намекваш? — сопвам се, макар да се страхувам от отговора й.
— Хю е подлец, Джордж.
— Не е вярно — възразявам машинално, ала думите й вече са проникнали в ума и в сърцето ми, ще ги обмисля, когато остана сама.
— Държи се като сърдито дете, завършен егоист е, пет пари не дава за теб. Накратко — истински задник! — пламенно възкликва Сам — същата Сам, която никога не е казала лоша дума по нечий адрес.
— Мислех, че го харесваш. — Зяпвам я недоверчиво. — Приятели сте, откакто и аз го познавам.
— Не отричам, че го бива за майтапи и е приятна компания на разни светски събития. Но нищо повече. Пропиляваш живота си с него. — Тя смачква цигарата си в пепелника.
Вече съжалявам, че не си останах вкъщи. Май трябва да избягвам ресторантите — действат ми отрицателно.
След този повратен момент набързо приключваме вечерята. Въпреки че апетитът ме е напуснал, изпразвам чинията си, Сам не докосва храната. Омитам всичко, което се изпречва пред погледа ми, правим знак на сервитьора, че искаме сметката. Няма какво повече да си кажем.
39.
Ако използвам фраза от речника на Сам, бих казала, че „ми дойде като гръм от ясно небе“. Но тъй като се стремя да бъда оригинална, ще призная, че съм сломена, потресена, наскърбена и (което е най-трудно за преглъщане) обидена. Сам ми изневери. Вече не съм най-добрата й приятелка. Наистина напоследък разговаряхме само по телефона, но изтръпвам при мисълта, че повече едва ли ще я видя. Още една празнина в живота ми. Доскоро умеех да запълвам празнините. Ходех на фитнес, обикалях магазините, посещавах козметичката. Всъщност тези методи за замаскиране на безсмисленото ми съществуване бяха толкова ефективни, че постепенно се превърнаха в смисъл на живота ми. Но след като забременях, не мога да пазарувам нови дрехи и да правя физически упражнения, за сметка на което разполагам с повече време за мислене. Принудена съм да си размърдам мозъка.
Разбира се, Сам има право — изобщо не се интересувах от чувствата на Бека. Ако случайно си помислех за нея, си я представях като моя противоположност. Отначало, когато имах широк ханш, мазна коса и притежавах ограничени познания, тя беше с тесни бедра, дълги къдрици и би могла да спечели всяко състезание за интелигентност. Помислех ли за нея, неизменно си давах сметка каква не съм. По-точно — какво не притежавам.
Хю!
Докато с цената на неимоверни усилия свалях килограми и посвещавах все повече време на решаване на кръстословицата в „Таймс“, Бека сякаш се плъзгаше по наклонената плоскост на самодоволна съпруга, докато накрая затъна в лепкава каша от пасирани зеленчуци и пасивен мозък. Едва сега, когато отново нахлузвам гумените ръкавици и се навеждам над кофата с гореща вода, си давам сметка че може би наистина съм ощетила Бека.
Години наред виждах в нея въплъщение на дявола, ала след вечерята със Сам нощем лежа будна и си мисля, че може би съм сгрешила. Всъщност дори започвам да гледам на нея като на жертва. А пък ако тя е жертвата, аз съм агресорът. Роля, която изобщо не ми допада.
Този път методът на тананикането не помага. Жестоките истини вече са отровили съзнанието ми — колкото и да се мъча, не мога да забравя думите на Сам. „С нокти и зъби съм се борила за Хю… претърпяла съм безброй унижения… години наред не ми е обръщал внимание… Ето за какъв човек хвърлих толкова усилия да се преобразя във всяко отношение… държи се като сърдито дете, завършен егоист е, пет пари не дава за мен. Накратко — истински задник. Прахосвам живота си заради него.“
Какъв майтап — нарича го „задник“ и „подлец“, без да знае, че го подозирам в изневяра. Разбира се, използвам думата „майтап“ в постмодернистичния й смисъл. Положението изобщо не е забавно.
Разкритията на Сам ми идват като гръм от ясно небе, Тя си въобразяваше, че ми съобщава някаква новина; не подозираше, че от известно време го знам. Не си спомням точно откога. Не се събудих една сутрин с мисълта: „Мамка му, как стана така, че пропилях четиринайсет години от живота си?“; процесът на осъзнаване беше много по-бавен и по-коварен. Вероятно започна с предложението на Хю да съобщи за бременността ми на „шестима наши близки приятели“, които изобщо не познавах и които не съм виждала оттогава. До гуша ми дойдоха и безкрайните му шеги по повод моята разширяваща се талия. Той така и не проумя, че натрупването на килограми е неизбежно при бременните. А безкрайните самотни нощи още повече затвърдиха убеждението ми, че той не е идеалният мъж, за какъвто доскоро го мислех. Изчислих, че съм забременяла преди 224 дни, а от 161 дни с Хю знаем, че очаквам дете; през това време сме били заедно само 35 вечери. Знам, че съм се превърнала в анална личност (според добрия стар Фройд), че ми е писнало, че съм отчаяна. Презервативите и сметката от ресторанта не спомогнаха за възвръщане на доверието ми към Хю. Не съм в състояние да посоча момента, в който си дадох сметка, че бременността ми тежи не заради хемороидите и големия корем, нито заради ограниченията, на които трябва да се подложа. Не се страхувах, че ще загубя положението си на богиня; боях се, че заедно с него ще загубя и Хю. Ще ми се да мисля, че той не е от мъжете, които ще ме напуснат само защото съм заприличала на слон. Да, много ми се ще да го мисля. Обаче Сам има право, нали? Не отговаряйте, предварително знам какво ще кажете. От известно време съм убедена, че Хю е мръсник и задник.