Започвам да се питам дали съм избрала най-правилната тактика, като казвам на Сам истината. Може би е за предпочитане да й говоря онова, което й е приятно. Промърморвам някакво извинение, като се старая да бъде искрено. Така е в живота — ако си честен, най-вероятно ще си спечелиш много врагове. По-добре се придържай към общоприетите норми. Майната й на искреността.
— Поздравявам те от сърце, скъпа. Наистина се радвам за теб. — Отчаяно търся някакви любезни думи за бъдещия й съпруг, най-сетне ми хрумва да кажа, че той е добър бриджор. В паметта ми възкръсва досадната вечер, която миналия месец заедно с Хю прекарахме в компанията на Гилбърт и Сам. Тя ни покани на вечеря, но време на която прекалихме с алкохола. Предложих да играем карти. Имах предвид да се позабавляваме с покер, но Гилбърт изпитваше болезнено желание да се доказва, затова настоя да играем бридж.
— Изкарахме си супер, нали?
— Точно така — бързам да излъжа.
— Представи си, ще се венчая до Нова година! Мечтаех си да се омъжа през зимата.
Твърдението й отговаря на истината. Също както мечтаеше да бъде булка и през пролетта, лятото и есента.
— Каза ли на Джулия?
Любопитна съм да разбера какво мисли Джулия за прибързания годеж. Запознах я със Сам преди около година. Тъй като и двете бяха неомъжени, започнаха да излизат заедно — твърдяха, че им допада да са самостоятелни и да обикалят клубовете, но всъщност единствената им цел беше да си намерят партньори. Само че Сам търсеше мъж, който да я поведе към олтара, а стремежите на Джулия бяха различни. Нейната представа за сериозна връзка е човек, който две вечери поред ще я заведе на танци. Мотото й: „Дръж се с тях гадно, за да са на нокти“, очевидно й носи успех, защото гаджетата никога не я зарязват след първата среща. Двете със Сам редовно ме информират за връзките си, които се различават като деня и нощта. Сам е романтична, поетична и безнадеждна идеалистка; трите най-характерни качества на Джулия са: остроумна, забавна и по-голяма злобарка от Бети Дейвис. Ето защо е страхотна клюкарка; нямам търпение да чуя мнението й за годежа.
— Не, още не съм й се обадила. Исках ти първа да научиш.
Едва се сдържам да не затворя телефона и да позвъня на Джулия. Сядам да пода, облягам се на радиатора, прокарвам пръст по дъските, като че ли се мъча да отстраня праха.
— Разкажи ми всичко от игла до конец — промърморвам и зова на помощ всяка молекула ентусиазъм в тялото си.
Сам с охота се подчинява. Когато се прибрала у дома, след като ми гостува, той вече я чакал с камара подкупи — букет червени рози, голяма бутилка шампанско (което не с било най-правилният избор предвид състоянието й) и резервация за „Айви“.
— Допуснаха ли те в заведението? — възкликвам.
— Да.
— Но… — Прехапвам език. Разбира се, не мога да й кажа, че едва се държеше на крака.
Тя сякаш чете мислите ми, защото подхвърля:
— Виждали са и по-трагични случаи.
Вероятно има право. Заведението е любимо на много знаменитости-алкохолици — отстъпва по техния брой само на клуб „Граучо“. Освен това е било късно, може би е минавало десет. Онези, които отиват в „Айви“ да се видят с познати и да бъдат забелязани, се появяват там в осем и половина.
Сам добавя, че не поискали менюто, защото годеникът й предварително бил поръчал вечерята. Избрал бил всичките си любими храни, за да й покаже какво харесва. Много мило, нали? Започнали със скариди, които Сам ненавижда, но стоически ги изконсумирала — в крайна сметка е преглъщала много по-гадни неща. После им поднесли пастет от гъши дроб и сухари. Слава Богу, че Сам предварително беше похапнала риба и пържени картофки, та да може да се преструва на деликатна, което се предполага, че допада на всички мъже. Сервитьорите непрекъснато се суетели около тях. Гилбърт е постоянен клиент на „Айви“, Сам смята, че в бъдеще често ще вечерят там. Изкарали толкова хубаво, непрекъснато се смеели, нито веднъж не настъпило неловко мълчание. Поднасяли им блюдо след блюдо, шампанското продължавало да се лее. А пък заведението… то било направо божествено. Маси с нормални размери, постлани с ленени покривки…
Оставям я няколко пъти да повтори всяка дума и да опише всеки жест. В общи линии, оставам будна.
— Много съм щастлива заради теб — казвам, опитвайки да сложа край на разговора. Отегчена съм до смърт, краката и дупето ми така са се схванали, че се страхувам да не съм се вкочанила като мъртвец. Поглеждам часовника си — Са е на телефона от час и половина!