Учудващо е колко много хора предполагат, че сега с Хю ще се оженим. Приятели, роднини и колеги обсъждат дали набързо да сключим брак, или да почакаме, докато се роди бебето и възвърна формата си. Минала седмица майка ми се обади да сподели мнението си, по-точно — да даде наставления:
— Миличка, предполагам, че ще искаш рокличката, с която са кръщавани всички деца в семейството.
— Не съм мислила по въпроса.
— Тя е сред вещите, които съм предала на съхранение. Ще се погрижа да я получиш. — Без дори да си поеме добавя: — Ще бъде по-уместно да се омъжиш, преди да се роди бебето. Колко килограма си наддала?
— Осем — промърморвам кисело.
— За толкова малко време! — ужасено кресва тя. — В такъв случай не може и да става дума за сватба преди раждането. Все пак снимките остават спомен за цял живот.
Предадох разговора ни на Хю, надявайки се да каже някоя и друга съчувствена дума относно напълняването ми, накрая добавих:
— Знам, че ме мисли за разглезена и лакома повлекана. Не очаквам да ме разбере — по нейното време на бременните е било разрешено да пушат. Какво облекчение е да сложиш в устата си нещо, което не съдържа калории.
— Ами моя пенис? — попита той, без да разбере тънкия ми намек.
Всъщност двата ми намека.
Въпреки че всички, които ме познават, включително продавачът в магазина за зеленчуци, дадоха предложение за датата на сватбата, само Хю не е изказал мнение по въпроса. Не че държа да се омъжа. Според мен бракът е старомодна институция, която ограничава правата на жените.
Все пак щеше да ми е приятно да ми предложи брак.
Което на практика е невъзможно, защото той още е женен.
Все пак щеше да ми е приятно да ми го предложи.
Разлиствам списанието „Красиви младоженки“. На всяка страница гъмжи от снимки на модели, които високомерно се усмихват (питам се как е възможно да бъдеш надменна, когато си облечена като статистка в евтин исторически филм?). Онези, които не се взират нагло в обектива, явно са били инструктирани да изглеждат като света вода ненапита. И двата типа ми се струват отблъскващи. На снимките няма нито един мъж. Ако се вярва на тези списания, то младоженецът е нещо като придатък на сватбената церемония. Мамка му, никога не съм виждала нещо толкова противно!
Взимам списанието с название „Майчинство“ и веднага променям мнението си. В сравнение с противните фотографии на страниците му онези в „Красиви младоженки“ са върхът на естетиката. Редуват се снимки на дебели жени, последвани от изображения на ревящи мънички същества, които приличат на извънземни. Поместени са и снимки на запуснати и потискащи болнични отделения, жените в леглата изглеждат измъчени и обезкуражени; те не са модели, автентични са, ето защо не се усмихват надменно, от тях не лъха спокойствие. Продължавам да прелиствам страниците с надеждата да видя симпатични повити бебенца в прегръдките на щастливо усмихнати майки по копринени нощници, обаче такива липсват. Натъквам се на съвети как да бъдат облекчени родилните болки (нито един не ми се струва надежден), как да се справим с набъбналите зърна и с инконтиненцията, които също ми се струват неправдоподобни. Поместени са статии, посветени на темата как да се обличаш елегантно по време на бременността, обаче между редовете се чете, че авторката сама не си вярва. Има право — коя жена ще изглежда елегантна, ако е наддала петнайсетина килограма? И в това списание не е отредено място за мъжете. Оставам с впечатлението, че е съвсем нормално мъжът да вземе участие в зачеването, след което отново да се появи на сцената едва когато детето завърши университета или отбележи първия си гол за националния футболен отбор на Англия. Неволно потръпвам.
Телефонът иззвънява, втурвам се да вдигна слушалката. Само че не се обажда Хю, а някакъв нещастник от телефонната компания, който предлага пакет от по-евтини услуги при свързване по мобилния телефон с членове на семейството, приятели, познати и прочие. Нямам желание да му отговарям, затова се превъплъщавам в моята чистачка, която е полякиня и почти не говори английски. Виждам отражението си в огледалото над телефона. Чистачката изглежда много по-добре от мен.
На вратата се позвънява, хуквам да отворя — Хю е!
— Бека…
— Здравей, Джорджина. — Преди да каже още нещо, Кейт и Том профучават край мен. Бека започва да трупа в коридора повече пътни чанти от онези, с които пътува Гери Халиуел. — Хю ми телефонира.
Не и на мен.