Чувствам облекчение.
Усещането за спокойствие е по-кратко от църковната служба.
Налага се Пени да изведе навън по-малките си деца — едното пищи толкова силно, че заглушава църковните песнопения, другото се е напишкало. Факт, който ни става ясен по време на безмълвната молитва, когато Том изкрещява колкото му глас държи:
— Лошият Маркъс е направил пиш на пода!
Джош, най-големият син на Пени, се е наслушал на повече пропаганда, отколкото средностатистически руснак по време на Студената война, затова ме вижда като въплъщение на Сатаната. Ако го попитат чия компания предпочита, положително би избрал Злобара Де Мон. Гледа ме враждебно, което подсказва, че да избухне в плач, е въпрос на секунди. Кейт и Том ожесточено спорят, защото монетата, която той ще пусне в кутията за дарения, очевидно е по-лъскава от нейната. Мили умира от скука — за да се разнообрази, рита пейката пред себе си. Всеки път се извинява и на висок глас обяснява на разгневените лелички, че е дете на самотна майка, че досега не е стъпвала в църква и дори не е кръстена. Енориашите групово въздишат за изгубената й душа и ми хвърлят кръвнишки погледи. Онези, които още не са съвсем изкукали, се втренчват в лявата ми ръка, неукрасена с венчален пръстен, и в подутия ми корем. Промърморват под нос за нахалници, които живеят от помощи за безработни, демонстративно цъкат, за да изразят възмущението си, и отново забиват нос в псалтирите.
Вече не се чувствам, сякаш някой е протегнал ръка да ме подкрепи.
Умирам за една цигара. И за джин без тоник.
Когато службата свършва, бързам да изведа децата, като се старая да заобиколя викария и локвичката „пиш“ на Маркъс. С радост забелязвам, че Сам и Либи чакат отвън с Пени.
— Решихме да се приберем заедно — усмихва се Либи.
— Или да се отбием в кръчмата — предлага Сам. Забелязва убийствения поглед на Пени и бърза да се оправдае: — Сигурно в градината сервират лимонада.
— Не ми се иска — отсича Пени.
Тази жена е в състояние да ти развали настроението, дори да се чувстваш на седмото небе!
— Аз пък искам! — намесвам се. Трябва да пийна нещо, макар и да прилича на коктейл само по сламката в чашата.
Пени настоява да вземе Кейт и Том. Упражнява правата си на леля, от които аз, мащехата, съм лишена. Пет пари не давам, нека ги вземе! Сигурно не съм наред, щом напоследък започнах да настоявам да бъда по-често с двете сладурчета. Радвам се, че Либи решава да дойде с нас в кръчмата. Разбираемо е. Тъй като живеем в Лондон, сме лишени от чист въздух и за нас е лукс да поседнем на скамейка под някакво дърво, въпреки че още е прекалено студено да свалим палтата си.
— Жалко, че Пени отказа да дойде — подхвърля Сам.
Въпреки че не съжалявам за отсъствието й, не одобрявам злобната забележка на Сам. Не бива да се подиграваме на жена, чиято представа за хубаво изкарване е да сложи гумени ръкавици и да чисти клозети.
— Тя е истински справочник на старомодни домакински умения, повечето от които отдавна са забравени. Сигурна съм, че ще науча много от нея. Тя сама шие калъфите за мебелите и сменя тапетите. Показа ми снимки на стаите на децата — нарисувала е прекрасни орнаменти по таваните.
— Нима? — Опитът ми да скрия прозявката си зад учтива усмивка се проваля.
— Умее да приготвя глазура за торти, да аранжира цветя. Знае съществени подробности, например колко важно е дюшекът от време на време да се обръща. — Сам прехласнато въздиша. — Ако малко повече поговориш с нея и я опознаеш, ще разбереш колко е забележителна. Нали знаеш — разни хора, разни идеали. Не бъди толкова безкомпромисна.
За втори път през последните двайсет и четири часа ми дават същия съвет, ала все още не вярвам в практичността му. Да си призная, дори ме е яд на Сам, задето изобщо си го е помислила.
— Защо си въобразяваш, че само защото съм бременна, ще пожелая да общувам с жена, която знае как да отстранява петна? — озъбвам се. Либи и Сам ме гледат със съжаление. Примерът ми беше неуместен; задължително е да се науча да премахвам петната от ризи, халати, килими, палта и седалки на коли; всякакви петна — от повръщано, от мляко, безалкохолни напитки, смачкани банани, дори от други, по-гадни субстанции. Мисълта е потискаща, затова бързам да сменя темата: — Къде са момчетата? Не пожелаха ли да дойдат с нас?
— Джеймс пак си легна — обяснява Либи.
— Браво на него.
— Гилбърт не близва алкохол преди обяд — осведомява ме Сам.