Празненството беше организирано от агенцията по случай назначаването ми на по-висока длъжност; поканила бях Сам, Хю и Бека. Както очаквах, Бека отклони поканата под предлог, че не е могла да осигури детегледачка. Накратко, „връчи ми Хю на поднос“, както се казва. От агенцията бяха наели лимузина да ме закара до вкъщи, предвиждайки как ще се натряскам до козирката и не ще съумея да повикам такси, камо ли да продиктувам на шофьора домашния си адрес. Предложих на Хю лимузината да закара и него. Домовете ни се намираха в противоположни посоки, тъй че, като прие предложението, той недвусмислено показа какви са намеренията му. Вероятно никога няма да разбера как стана така, че се стигна до първата ни целувка. В един миг обсъждахме факта, че 54 процента от газираните напитки се консумират от младежи под 24 години, в следващия Хю ме целуваше. Години наред мечтаех за него, желаех го, чаках го и бях омръзнала на околните като парче от1960 година, ненадейно най-съкровеното ми желание се бе сбъднало, освен това изглеждаше като най-естественото нещо на света. Невинно като да се наведеш да завържеш обувката си. Всъщност не толкова невинно, защото в крайна сметка правихме секс още в лимузината.
„Едва сдържахме страстта си. Чувствах се толкова секси, че само като кръстосах крак върху крак, едва не «излетях в орбита».“
Препрочитам фразата. Четири пъти.
„Едва сдържахме страстта си.“
Еуфорията отказва да ме връхлети.
Почеркът е мой, дневникът — също. Следователно става въпрос за моя живот. Обаче не съм сигурна. Като че ли се е случило с другиго. Набързо прелиствам страниците със записки за април, май, юни. Вече не можехме един без друг, буквално бяхме обсебени; възникнеше ли възможност — бързо гащи долу. Връщам се към дневника от 1999 година. Правихме секс в пет държави, преди да наруша обещанието да не препивам, което си дадох на Нова година. Леле, в какви подробности съм се впуснала! Ако някога ми писне работата в рекламната агенция, като нищо ще си изкарвам хляба с писане на любовни романи, изпълнени с горещи сексуални сцени. Прочитам още един пасаж, после друг. Всички са еднакви. Описала съм как правим секс или защо не можем да се срещнем, за да правим секс. Взимам дневника за 2000 година и започвам да съставям списък на местата, на които сме правили любов. Освен на легла — в много хотели, на моето и на леглото в стаята за гости у Сам — в моя и в неговия работен кабинет, в кабинета на шефа ми, в банята (под душа, във ваната, на пода), в кухнята (върху плота и пералнята), в дневната (на канапето и на креслото), трапезарията (на масата и на пода), както и на стълбището. Освен че купих апартамента преди рязкото повишаване на цените на недвижимите имоти, изглежда, съм изкарала парите на всяка стая. Продължавам със списъка. През 2000 година сме се любили в парници, бараки, плувни басейни, перални помещения и килери, в паркове, селски къщички, коли, киносалони, вили на брега и на плажове. И още на самолети, влакове, кораби, яхти, в лодки с гребла, дори веднъж в едноместно кану — преживяването не беше от най-приятните. Елементът на риск, съпровождащ срещите ни, изчезна в средата на 2000 година, когато Хю заживя при мен. Сексът вече не беше така спонтанен, ала честотата, с която го правехме, все още бе забележителна. Две хиляди и първа започна зле и по двата показателя. Затварям дневниците, слагам ги в кутията за обувки и я пъхвам обратно под леглото. Потисната съм. Не само защото не си спомням кога за последен път сме се любили, а най-вече защото не помня кога за последно ми се е искало.
Всъщност знам — беше на Великден. Искаше ми се да правя секс с Робърт Пауъл.
Телефонът отново иззвънява; този път навреме се добирам до апарата. Обажда се Хю да предупреди, че ще работи до късно. Предполагам, че е известен прогрес, задето изобщо телефонира. Изглежда искрено зарадван, че отивам на фитнес, което малко подобрява настроението ми. Поради причини, които самата аз не мога да си обясня, го задържам на телефона повече от необходимото. Поради причини, които никога няма да проумея, номерът отново действа — гласът на Хю ме ободрява и успокоява.