— Щастлив ли си? — изтърсвам ни в клин, ни в ръкав. Въпросът е рискован и крие много подводни рифове, ала отговорът стопля сърцето ми.
— Не, хремав съм — шеговито подхвърля той.
Разбира се, без значение е, че вече не правим акробатичен секс, дори е за предпочитане — гърбът ми не е протрит от мокета. Без значение е и фактът, че на една Коледа Хю бе принуден два пъти да сяда на тържествена вечеря. Навремето това ми се стори ужасно забавно. Още пет минути си разменяме любезности, после той затваря. Връщам слушалката на вилката и се вкопчвам в измамното спокойствие, предизвикано от разговора.
Поглеждам часовника си. Ако не престана да се мотая, ще закъснея за курса.
Какво правех, преди да иззвъни телефонът? Да, търсех монети. Да му се не види, как не ми дойде наум да погледна в джобовете на сакото на Хю? Всеки път когато занеса костюмите му на химическо чистене, намирам в джобовете дребни монети. Тромаво се изкачвам на горния етаж, започвам да ровя из гардероба. Крайно време е да поразчистим терена. С Хю притежаваме прекалено много дрехи, а след раждането на бебето ще ни е необходимо повече пространство. Освен това едва ли отново ще нося купищата рокли, блузи и панталони в черно, които са от толкова скъпи материи, че не се перат, а задължително се дават на химическо чистене. Преравям джобовете на Хю. Натъквам се на резервния ключ от кабинета му — никога не го намира, когато му потрябва. Пакетче дъвка. Презервативи. Господи, останали са в сакото му от време оно! Касови бележки от ресторанти и магазини за облекло. Много е наивен, ако си въобразява, че от фирмата ще му ги признаят като служебни разходи. Хм, странно… никога не сме били в ресторант „Щастливата седмица“. Кога ли го е посетил? Трябва да го попитам дали му е харесало. Във всички списания дават страхотни отзиви за заведението. Най-сетне намирам две монети от по един паунд в джоба на спортното сако. Пускам ги в портмонето си и се втурвам навън — вече закъснявам за срещата с Либи.
Знам какво си мислите. Презервативи и сметка от ресторант за около осемдесет паунда, което означава вечеря за двама. Мислите, че Хю има любовница. Аз също.
Не само очите на бебето се отварят.
35.
С Либи и Мили си поръчваме горещ шоколад и от големите десертчета „Марс“. Приятно ми е да съм в компанията на седемгодишно хлапе — поне не се срамувам от лакомията си. Въпреки че взехме душ, от нас още лъха на хлор и дезинфектант. Само Мили си направи прическа със сешоар; напоследък го избягвам, защото ми се струва ужасно измерително. Не съм си сложила и грим. Защо да си правя труда? Наближава девет — и без това след няколко часа ще трябва да почистя лицето си. Въпреки това мисля, че съм красива.
Лъчезарна.
През последните четирийсет и пет минути се носех на повърхността на водата в басейна заедно около дузина бъдещи майки (поне четири от които бяха по-едри от мен!) и се чувствам фантастично.
— Щях да пукна от смях, когато инструкторката ни каза да подскочим, но без да се разкрачваме, а ти извика, че съветът й е закъснял — подхвърля Либи.
Започваме да се кискаме, докато очите ни се насълзяват, а носовете ни потичат.
Ха, да ни бяхте видели!
Мили, за която се опитвам да мисля като за неописуема, неповторима радост, напомняща многоцветна дъга, ни поглежда презрително, подхвърля, че напълно сме превъртели. След което ме пита:
— Ще се омъжиш ли? Ако правите сватба, мога да ти бъда шаферка.
Откакто разбра, че Кейт ще бъде една от шаферките на Сам, най-голямата й амбиция е и тя да придружава някоя булка. Напълно я разбирам.
— Доста е сложно — отговарям, изваждам хартиена кърпичка, и започвам да бърша лицето си, за да спечеля време.
Прямотата й не ме учудва.
Вече знам, че е типична за децата. Притежават шесто чувство, подсказващо им от кой въпрос се страхуваш, и ти го задават.
— Хю още е женен.
— Възнамерява ли да се разведе?
— Разбира се. Живеем заедно почти две години. — Дори не се изчервявам от лъжата — възприех техниката на Сам да закръглям към по-голямото число; всъщност с Хю сме заедно малко повече от година. — Въпрос на време е да се оженим.
— Дълго ли ще чакаш? Каква е пречката?
По принцип в този момент Либи би трябвало да се намеси и да скастри дъщеря си. Обаче не го прави, което ми подсказва, че се интересува от отговора.
Само че и аз не го знам.
Отново се измъквам с оправданието, че нещата са доста сложни.
— Бека ли прави въртели? — Този път Либи задава въпроса.