Трупам килограми! Тъпча се!
Мръсник!
Докато пътувах към къщи, реших, че най-важното в момента е да предотвратя разпространението на заразата. Възнамерявах да забавлявам Хю с остроумни анекдоти за курса за бременни и със случки от ежедневието ми в службата. Дори репетирах историите си, грижливо подбирайки думите, за да не излезе, че отново се оплаквам. Смятах да се престоря на изпълнена с възбуда и желание за работа след съвещанията, на които присъствах през деня (както неизменно се случваше в миналото), ала изведнъж изгубвам всякакво желание. Отщява ми се да представя в розова светлина случилото се през деня, както и да кажа истината. Мисля, че едва ли ще проявя достатъчно воля да възвърна предишната си фигура. Бягане, гимнастика, вдигане на тежести, гладуване — мъчих се толкова време, че ще ми държи влага за цял живот. Освен това след раждането на бебето, няма да имам време за себе си. Божичко, колко ми се иска да съм си у дома под завивката!
Сама.
Сервитьорът донася ордьовъра на Хю. Май и аз трябваше да си поръчам — тъкмо щях да намеря занимание за езика си. Очевидно съм загубила способността да го държа зад зъбите си, защото изведнъж се чувам да казвам:
— Джесика ме обича, въпреки че съм станала дебелана. Също и Либи.
— И аз те обичам, въпреки че си дебелана.
— А, значи ме смяташ за дебелана!
Хю въздиша — въздишката му е по-красноречива от всякакъв коментар.
Двамата мълчим. Той дъвче и се оглежда. Аз се взирам, в ръцете си и се напъвам да измисля нещо духовито. Какъв беше планът ми? Да го забавлявам с остроумни анекдоти или да го пробода в сърцето с ножа за риба? Не помня.
И Хю явно среща затруднение при поддържането на забавен и оживен разговор. Най-накрая нарушава мълчанието:
— Сам се обади преди час. Търсеше теб.
— Така ли? Каза ли да ми предадеш нещо?
— Не.
— Сигурно иска да се оплаче от поредната спънка в плановете й за сватбата.
— Сигурно.
Зарекла се бях да я потърся още тази вечер. Сто пъти беше за предпочитане, отколкото да приема поканата на Хю за тази жалка „среща“. Отново замълчаваме. Грабвам ножа, започвам да го прокарвам по ръба на масата. Искрено се надявам, че изнервям Хю.
Тъкмо напротив. Той ме скастря с поглед, чувствам се така, сякаш съм Том или Кейт. Оставям ножа, скръствам ръце на скута си. Не това имах предвид, когато приех да вечеряме в ресторант. Защо не се смеем, не бърборим, не се възбуждаме взаимно? Блъскам си главата да кажа каквото и да е. Нещо духовито, което ще направи впечатление на Хю, ще предизвика усмивката му, дори онзи бурен, очарователен смях, в който още съм влюбена. Ама че съм патка загубена!
— Може би Сам се е обадила да ме посъветва как да стерилизирам шишетата на бебето — подхвърлям. — Откакто забременях, приятелките ми все гледат да насочат разговора към тази тема. — Давам си сметка, че репликата ми не е нито интересна, нито духовита, но друго не ми идва наум.
— Може би причината е у теб — отбелязва Хю и хапва голямо парче месо, което едва ли не още мучи в устата му.
— У мен?
— Може би.
— Твърдиш, че досаждам на събеседниците си, така ли?
— Не.
— Тогава какво намекваш? — Чувам истеричните нотки в гласа си, вече не ми пука дали съм елегантна, духовита или забавна. Ако Хю реши да пусне в действие тъпия си самонадеян смях, ще му го навра там, дето слънце не го огрява.
— Прекалено често говориш за бременността и за… ъъъ…
— Бебето — подсказвам.
— Да. Именно.
— Че какво му е лошото да говоря на тази тема?
— Нищо. Няма лошо. Казвам само, че ти подхващаш темата, не приятелките ти.
— Твърдиш, че съм досадница.
— Не.
Отрича, но аз знам, че го мисли.
Сервитьорът, който идва да вземе чинията му, го спасява от по-нататъшни обяснения. Преди да възразя, че почти не е докоснал карпачото, Хю прави знак, че е приключил с ордовъра.
Въпросът е, че може би има право. Откакто получих просветление и „приех друга вяра“, вероятно съм станала от онези жени, които говорят само за бременността си и ужасите, свързани с нея. Но Сам говори само за предстоящата си сватба, нали? Божичко, представям си как в бъдеще приятелите ми ще идват на вечеря у дома и ще умират от скука, докато им разправям забавни историйки, започващи с: „Джейми/Мирабел/Джайлс/Хети (още не съм измислила име на детето) днес каза нещо много смешно…“
Ако не внимавам, ще стана копие на онези противни жени, които те отрупват със снимки на бебето си и настояват да изгледаш любителския видеофилм за първата му Коледа, въпреки че ако се интересуваш от въпросното бебе, то присъства и можеш да го видиш „в оригинал“, така да се каже. Ужас! Заричам се, че ще избирам други теми. От този миг нататък ще престана да се оплаквам от болките в гърба, от подутите глезени. Думата „бременност“ ще бъде заличена от речника ми. Едва ли ще ми бъде толкова трудно — та нали не говоря за това непрекъснато? Наистина имам я други теми.